Status Updates From Стеклянная улитка

Знаеше, че езикът е само карта на мислите, чувствата и спомените на човека. Като всички карти - езикът е стотина хиляди умалена карта на онова, което се опитва да изрази. Стотина хиляди пъти стеснена картина на човешките чувства, мисли и спомени. На тази карта моретата не са солени, планините са равни, а снегът по тях не е студен. Вместо урагани и ветрове там е нарисувана само мъничка роза на ветровете...

Мислите са само подправка за душата...

Насън сме по-стари, отколкото наяве, и в съня сме направо безсмъртни. Насън придобиваме вечен живот. Но нашето безсмъртие тече срещу течението, почва преди раждането и се разширява, бягайки в миналото. Насън човек става безсмъртен наобратно.

На дъното на всеки сън, ако се вгледаш дълбоко, лежи смъртта на сънувача. Затова, щом се събудим, забравяме онова, най-дълбокото, което сме видели насън.

Душата и тялото са лабиринт - защото и лабиринтът има тяло и душа. Тялото са стените на лабиринта, а душата - пътеките, които водят или не до центъра. Да влезеш е да се родиш, да излезеш - да умреш. Когато се разрушат стените, остават само пътеките, които водят или не водят до центъра...

Беше пролет и ливадите миришеха на утрешна заран, после дойде лято и нивите замирисаха на вчерашен ден.

Имената на хората са като бълхи...

Всеки нов ключ е една грижа повече.

Любовта е нещо, което се учи и упражнява. Също така любовта е нещо, което трябва да се открадне. Ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов.

Просто някои къщи имат дарбата да ни обичат, а някои - не. Всъщност къщите са постоянна преписка между зидарите и онези, които живеят в тях. Къщите на хората са нещо като големи, хубави или лоши писма. Пребиваването в тях може да прилича на делова преписка, на преписка, пълна с омраза между двама неприятели, между затворник и тъмничар, но това може да бъде и любовна преписка... Защото къщите, също като нас, имат пол.