София. > Recent Status Updates

"Винаги ще има пролет,лято и есен,които ще се сменят от зима и пак пролет.Но и това вече не е сигурно.Впрочем според келтите един от първите знаци на апокалипсиса е смесването на сезоните."

"Какво дава националната държава? Дава ти сигурност,че знаеш кой си,че те има сред други,които са като теб,говорят същия език и помнят същите неща - от Хан Аспарух до вкуса на бисквитите "Златна есен".И в същото време имат обща деменция за други неща.Вече не помня кой казваше,че нацията е група хора,които са се разбрали да помнят и да забравят едни и същи неща."

"Отиде си последният човек,който ме помнеше като дете,казах си.И едва тогава се разревах,като дете."

"Получавам киселини от светлото бъдеще,каза веднъж в компания. (Това,разбира се,беше веднага записано.) Малко по-късно Бродски щеше да го формулира по-красиво: "Моите несъгласия с онази система не бяха толкова политически,колкото естетически."

"Човек или ме разбира или не.Аз не съм тълкувател."

"Пуйката е неподходяща птица.Твърде голяма е за един човек и твърде малка за двама."

"Шофьорите в Москва сигурно са много заможни и доволни от живота,без тях чужденците са заникъде,защото трудно взимат шофьорска книжка.Един кореспондент се явил на изпит,но го скъсали на въпроса:"Какво не бива да има по автомобила?" Дълго размишлявал какво да назове,но сгрешил с отговора.Правилният отговор бил:"Кал.""

"Когато Клемънт Атли лично отправя молба да бъде разрешено на жените да напуснат Русия,му отговарят чисто и просто да си гледа работата.Това е поредният пример за нарастващото безумие в международните отношения по целия свят.Понякога ти се струва,че хората,които стоят начело на нациите,са недорасли хлапаци,които се ежат един на друг и се предизвикват да видят кой ще падне пръв на земята."

"Това,разбира се,не би могло да се повтори,защото има постановление,забраняващо на руснаците да сключват брак с чужденци.И така,те стоят в Москва и тъгуват - не са вече рускини,но още не са станали британки или американки.Непонятни са основанията,поради които ги държат там.Руснаците сигурно не искат да им нареждат как да постъпват по какъвто и да е повод.Може би това е елементарният отговор."

"Много неща в Съветския съюз са неразбираеми и това е едно от тях.Тези жени са около петдесет.От тях Съветският съюз няма полза.Те са под подозрение.Руснаците не общуват с тях и въпреки всичко не им разрешават да напуснат страната.И заради случая с тези петдесет жени,на които държавата едва ли толкова държи,Съветският съюз си създава по-лошо име отколкото заради който и да било друг проблем."

"Присъстваха и няколко съпруги на американци и британци,на които не е разрешено да напускат Съветския съюз.Красиви и тъжни жени.Те не могат да заминат при съпрузите си в Англия и Америка и са назначени на работа в посолствата,докато получат разрешение."

"Бяхме чували за една руска игра,да я наречем "руски гамбит",в която малцина побеждават.Тя е много проста.Чиновникът от държавното учреждение,с когото трябва да се срещнете,никога не е на мястото си.Или е болен,или е в болница,или е в отпуск.Това може да продължи с години.Ако решите да пренасочите атаката към друг чиновник,той също изчезва от града или постъпва в болница,или излиза в отпуск."

"Между изобретателния и аналитичния ум съществува много по-голяма разлика,отколкото между фантазията и въображението,но тази разлика е от същия порядък.В действителност не е мъчно да се забележи,че изобретателните хора са големи фантазьори и че човек с наистина богато въображение винаги е склонен към анализ."

"Че някои от тези,които бяха пуснали генералите в апартаментите си,още живуркат по селата,където едно време бяха изселени.Затова съм доволна,че съм такава каквато съм.Не се мазня,не се унижавам,нито ще легна със селяндур,който не знае какво е сапун,какво е четка за зъби.Както и да е."

"И си казвах:"Ум царува,ум робува,ум патки пасе".Защото нагаждачите си мислеха:"Няма да я поздравяваме вече Алексиева,тя е вече смазана,мъжът ѝ е затрит и всичко им е отнето!" Да.Но Алексиева пак стъпи на крака и когато след десети ноември отново дойдох,най-напред във Варна отидох,след това в София,и какво се оказа?"

"И какво се случи? Значи някакъв генерал,селяндур,спи с майката,спи с дъщерята,спи с другата дъщеря,докато му омръзнат.След време си намира някоя по-млада или по-кръшна и изселва по селата тези,които са го приели да живее в тяхната къща,а той заема целия им дом.Виждаше ми се толкова жалко това!"

"Когато човек е в беда,приятелите му изчезват яко дим.Вече споменах някои имена.Но забравих да кажа,че и те,и ред още глупаци,които са идвали някога у дома,почнаха да се лигавят с комунистите.Дори други познати,по-фини и по-богати,направиха същата грешка.Смятайки,че ще се спасят от червената стихия,те я канеха в къщите си."

"Аз съм предупредил началника на милицията да разлепи из селото на български и руски предупреждения във връзка с мерките,които трябва да се предприемат от властите и от селяните,за да не се повтарят повече издевателствата..."

"Пазете се,каза,от руснаците в Панчарево и не излизайте из селото сама.Никакви руснаци не допускайте вкъщи,селяни-също.Те звънят,носят обикновено неща за ядене и ако забележат,че няма мъж край вас,вечерта пак идват,имаме четири-пет случая на изнасилване."

Вечността навлиза през прозореца - звезден мир и кучешки лай се втурват заедно да успокоят душата ми.И тоя нощен хлад,който миришеше на сън,на чубрица и на всякакви спомени.Ах,тоя божествен покой,в който само кучешкият лай ме кара да се почувствам жив.
Ето неприятността да се сприятелиш с Бога - трябва да се скараш с природата и с човека.Какъв очарователен ревнивец е той!
Иска само него да обичаш,а постоянно се крие

"...Мисълта замества всички врагове.Тя ги ражда и създава - без нея те не съществуват.Тая вечер бях радостен и само като помислих за радостта - тя се разпиля.Мисълта е най-злият порядък,най-досадната чистница и съпруга.Из нейната замислена,омрачена и смръщена утроба не се е родило нито веднъж детето на радостта.Радостта не е утробна.Мислещият печели много и губи всичко!..."

"Отворен прозорец
Трудно е да остане човек насаме.Той обича мислите си,а се бои от тях.И основателно! Те не му позволяват да бъде лекомислен - най-невинното и чисто състояние.
..."

"Прекалено глезена от майка си,пренебрегвана от баща си,тя живееше с болката,че е жена.Мисълта да легне под мъж някой ден я отвращаваше.Благодарение на своята деликатност,на своята нежност Андре я бе помирил с пола ѝ."

"Но при мисълта наново да трябва да се върне към страниците,които вече се бяха изличили от паметта ѝ,я домързяваше.Да ги препрочита,ѝ бе досадно.Четейки,постепенно си припомняш,или поне се създава такава илюзия.Лишен си от онова,което съставлява радостта от четенето: неволното съавторство с пишещия,което си е почти творчество."

"-Тя е от типа "тотална жена" - поясни Никол. - Срещат се много такива в Париж.Имат що-годе професия,обличат се уж с вкус,спортуват,поддържат идеален ред в дома си,възпитават безупречно децата си; искат да си докажат,че всичко им се удава.А в действителност се пилеят,нищо не излиза от тях.Тръпки ме побиват от такива млади жени."

"Да рисуваш означавало да организираш,а не да копираш: "Изкуството е независимо царство,което е част от царството на природата.То взима необходимото от царството на природата и го подчинява - отделя се от ненужното изкуство,както се образуват кристалите.Стремежът към формата е стремеж към ограничаването."

"Ако се появи нова стенна живопис,както е било през Ренесанса...Тогава изкуството отново ще принадлежи на народа,защото нали произведенията на изкуството принадлежат на всички?! Делото на ръцете на художника не трябва да изчезне сред стените на една къща,където почти никой не може да го види..."

"Това е направо някаква загадка.Мога да работя по цели дни,но дори и в най-скромната компания ме обхваща ужасна слабост,възпрепятстваща общуването ми."

стр. 358,359,360

"В същото време,колкото и да е парадоксално,Мунк продължава да не може да е сам и се нуждае силно от компанията на приятелите си."