София.’s Reviews > Горещо червено > Status Update

"Че някои от тези,които бяха пуснали генералите в апартаментите си,още живуркат по селата,където едно време бяха изселени.Затова съм доволна,че съм такава каквато съм.Не се мазня,не се унижавам,нито ще легна със селяндур,който не знае какво е сапун,какво е четка за зъби.Както и да е."

"И си казвах:"Ум царува,ум робува,ум патки пасе".Защото нагаждачите си мислеха:"Няма да я поздравяваме вече Алексиева,тя е вече смазана,мъжът ѝ е затрит и всичко им е отнето!" Да.Но Алексиева пак стъпи на крака и когато след десети ноември отново дойдох,най-напред във Варна отидох,след това в София,и какво се оказа?"

"И какво се случи? Значи някакъв генерал,селяндур,спи с майката,спи с дъщерята,спи с другата дъщеря,докато му омръзнат.След време си намира някоя по-млада или по-кръшна и изселва по селата тези,които са го приели да живее в тяхната къща,а той заема целия им дом.Виждаше ми се толкова жалко това!"

"Аз съм предупредил началника на милицията да разлепи из селото на български и руски предупреждения във връзка с мерките,които трябва да се предприемат от властите и от селяните,за да не се повтарят повече издевателствата..."

"Пазете се,каза,от руснаците в Панчарево и не излизайте из селото сама.Никакви руснаци не допускайте вкъщи,селяни-също.Те звънят,носят обикновено неща за ядене и ако забележат,че няма мъж край вас,вечерта пак идват,имаме четири-пет случая на изнасилване."

Вечността навлиза през прозореца - звезден мир и кучешки лай се втурват заедно да успокоят душата ми.И тоя нощен хлад,който миришеше на сън,на чубрица и на всякакви спомени.Ах,тоя божествен покой,в който само кучешкият лай ме кара да се почувствам жив.
Ето неприятността да се сприятелиш с Бога - трябва да се скараш с природата и с човека.Какъв очарователен ревнивец е той!
Иска само него да обичаш,а постоянно се крие

"...Мисълта замества всички врагове.Тя ги ражда и създава - без нея те не съществуват.Тая вечер бях радостен и само като помислих за радостта - тя се разпиля.Мисълта е най-злият порядък,най-досадната чистница и съпруга.Из нейната замислена,омрачена и смръщена утроба не се е родило нито веднъж детето на радостта.Радостта не е утробна.Мислещият печели много и губи всичко!..."

"Отворен прозорец
Трудно е да остане човек насаме.Той обича мислите си,а се бои от тях.И основателно! Те не му позволяват да бъде лекомислен - най-невинното и чисто състояние.
..."

"...И като археолог ровя в спомените си,дълбая в мозъка си,преди да заспя,открила още някой прекрасен спомен,жест на нежност,на любов,на привързаност,и сравнявам това време с настоящето.Той ми даде толкова много,че ето и сега аз чувствам как сърцето ми бие само като мисля за него след толкова много време.Но аз знам,че той беше също много щастлив с мен."

"Не зная защо,дали защото имам чувството,че моето време,което имам на разположение,е много малко,аз не съм здрава,а имам да разправя още толкова много работи за този изключителен човек.И колкото повече мисля за времето,което прекарах с него,толкова повече ме боли..."