Мартин Колмаков > Recent Status Updates

Никак не помня да съм /i/подяждал/i/ друга книга така

Damn

Първата част бе твърде хаотична; мислите му сякаш те заливат;
И не си е оставял пространство за разсъжденията

Като изказва някаква теза /// прекъсва се ТОЧНО посредата //// и започва да 'записва' за нещо друго

Втората част обаче много ми харесва, имайки повече повествователен характер

Дано се запази така като стил на писане докрая!

"— Но моля ви се, кралице — изръмжа той, — как бих могъл да си позволя да налея водка на една дама? Това е чист спирт!"

„— И таз добра!”

"Дявол да го вземе!"

Викат ми, че съм Дон Кихот, но съм същински Санчо Панса.

Вцепених се когато осъзнах, че и аз досущ като Дон Кихот възпявам до небето момиче, което бегло подозира за съществуването ми.

Книгата може да е много чужда на ежедневието на 21-вия век, но е изумително когато човек си направи смайващо точна съпоставка със своите си проблеми и жития... ("Луд съм // луд съм")

Превръщам се в Дон Кихот

„По-скоро аз ще стана турчин — рече Санчо, — отколкото вие да се поучите...”

Защо още никой не е предположил, че е просто пиян?

Първите четири разказа ми се сториха доста особени и още се мъча да ги схвана. Надявам се следващите да са пò така...
Или явно стилът си е такъв сюрреализтичен и някои елементи никога няма да ги разбера.

Но определено не си губя времето с тази книга! Това е сигурно!

Всяка дума е важна и предизвиква усмивката ми, като сътоставям ВСИЧКО със Съветският съюз!