Maria > Recent Status Updates

"— Многото четене не те превръща непременно в интелектуалец. Както многото ядене не те прави гастроном. Аз съм егоист и чета за свое удоволствие, от любов към добрите истории, а не за да науча нещо за света."

"Оплаквахме безличието на съвременния свят, но това беше лъжа...; никога не е бил безличен. Винаги е имало грамадна и деликатна инфраструктура от хора, като всички те работят незабелязани около нас и когато престанат да ходят на работа, целият процес забавя и спира. Никой не доставя гориво в бензиностанциите и летищата. Колите са неподвижни...Храната така и не достига градовете; супермаркетите затварят."

"Живеем във време на жестока дилема — изправени пред силите на злото, в мащаби надхвърлящи всякакво въображение. Какъв смисъл има да се борим, след като силата е на тяхна страна? Кой път да изберем — ако всички пътища са еднакви… Не ни остава нищо друго освен да продължаваме борбата — ден след ден, час след час."

"Вселената никога не ще бъде погълната в мрак, защото тъкмо когато изглежда, че тъмнината се е спуснала над всичко, в дълбините й вече ще са покълнали семената на новата светлина."

Първата история - нищо! Стилът ме дразни с това колко е елементарен. Диалозите са леко налудничави. Нямам особено надежди за следващите страници, но в момента съм оставена сама да се забавлявам/отегчавам, затова ще се постарая.

Светът е хаотично, неопределено и загадъчно място и ние търсим начини да открием някаква логика, да намерим някакво обяснение от боговете, чиито вражди предопределят съдбата ни, до „глобалистите от дълбоката държава“, които според милиони живеят на собствен Олимп. Ние се опитваме да подредим света по начин, който съответства на собствените ни културни истории, дори с цената на това да изкривим картината пред себе си.

"Отдавна знам, че част от плана на Господ Бог за мен е да прекарвам по малко време с всеки от най-глупавите хора на земята, а Мери Елън беше доказателство, че дори в горите на Апалачите няма да бъде пощаден. От първия миг стана очевидно, че става дума за рядък екземпляр."

"— Много беди и скърби на този свят могат да бъдат предотвратени, или поне ограничени, ако онези, които държат богатства в ръцете си, прибавят и малко милосърдие, когато упражняват своите законни права."

"-Може би в този живот единствена наша задача е да вървим пряко съмнения и пречки, да напредваме предпазливо, без да спираме и без да губим смелост. И по този начин всеки стига до степента на съвършенство, за която е способен. Едни напредват малко, други отиват далеч в бавния ход на човечеството към по-добро. Важното в случая е всеки да действа искрено и добронамерено."

Аман от емоционални и социални инвалиди в старовремска Норвегия! Да се чуди човек как с тази липса на комуникационни умения между мъжете и жените, в комбинация със закостенели нрави норвежците са оцелели до наши дни.

"Такава е една от големите илюзии, които храним за себе си. Много от решенията, които вземаме, не са наши собствени, а са ни внушени отвън. Успели сме да си внушим, че именно ние сами решаваме, а всъщност сме се подчинили на очакванията на другите хора, подтиквани от страха да не останем изолирани и от непосредствената заплаха за нашия живот, свобода и удобствата ни."

"Според Калвин хората се делят на две: едните ги очаква спасение, а другите - вечно проклятие. Равенството между тях поначало се отрича, тъй като съдбата им е решена, преди да се родят, и те не са в състояние да променят нищо, каквото и да правят или да не правят през живота си... Този принцип също така изключва солидарността в обществото, тъй като отрича нейната най-важна основа - ...равенството на човешките съдби."

Цитатът се отнася до учението на Мартин Лутер.
"В психологическо отношение вярата има две напълно различни значения. Тя може да бъде израз на дълбока приобщеност към човечеството и на утвърждаването на живота или форма на реакция срещу едно фундаментално чувство на съмнение, вкоренено в изолацията на личността и отрицателното й отношение към живота. Това компенсационно качество има Лутеровата вяра."

"Влиянието на едно учение или на една идея зависи от степента, в която тя отговаря на психическите потребности, свързани със стуктурата на характера на онези, към които са адресирани учението или идеята. Една идея може да стане могъща сила в човешката история само ако съвпада с насъщните психически потребности на определена социална група."