Севдалина > Recent Status Updates

Ей тъпанар е наш Матео, пълен тъпанар. Ядосва се на себе си, че я мисли за хубава и си го изкарва не нея. Казва й да не си мисли, че си е у дома и да не излиза от стаята си... и след 30 часа й вдига скандал, защо не е излязла от стаята си и защо не е яла нищо... Говедо пълно е, дано се освести малко. В началото съм, имам вяра, че може да се оправи...

“Then do it so my family and the Famiglia get the blood they expect.”
“They will get blood, don’t worry. I will find the man who raped you and slaughter him like a pig on these sheets. Do you think that will be enough blood for your family?”

Аааа Нино е такъв дивак, обожавам го🤭

"Poor thing now has a sore ankle, ass, and pussy, but you’d never know it from the sweet, loopy grin she’s giving me. God, she has me wrapped around her damn finger."

Damn that man😆😆😆

Значи на 9та глава съм и не съм особено впечатлена за момента. Има книги, които те грабват от 1ва страница и има книги като тази, една пета от книгата съм минала и не съм никак хич зарибена по историята.
Главната ми е много странна с това как играе по гайдата на родителите си, къса с "първата си любов" и се сгодяеа за нашия щото да не се отрекат от нея... иначе е печена и супер добра в работата си...

Ахаммм той хич, въобще, изобщо, никак не я иска... каква щастлива случайност, какъв съвпадък, че годеника й е така добър да умре няколко часа след като ТОЙ научава, че ТЯ има годеник...

Това беше и моят порок.
Исках го, но не можех да си позволя да го имам.
– Кой? – Въпросът сякаш сам излезе от устата ми и се молех да не ми отговори.
Салваторе отпи глътка уиски и погледът му се присви.
– Оскар Перес. Един колумбиец.
......
Когато на екрана се появи познато лице и думите „Оскар Перес“, последвани от „открит застрелян пред апартамента му, убийството наподобява екзекуция“

– Не можеш да я имаш. – Думите разрязаха тишината като нож във въздуха.
Намерих Салваторе с поглед през кълба от дим.
- Не съм казал, че я искам.
– Тя е сгодена.
Гледах го с безразличие, а в гърдите ми с изгаряща студенина се надигна неприязън.
Бях мислил много за тази ситуация и какво мога да получа от Салваторе за нарушаването на договора, какво най-много исках. Започваше с Е и имаше дълга черна коса.

“No, Fred. Mommy and Daddy need to have alone time right now.”
I almost laughed, my relief was so strong. Mommy and Daddy. It had to be him. No one else was so presumptuous.

Само как разби врата и се хвърли вътре докато тя му правеше шоу пред камерата... цвиля от смях 🤣🤣🤣 Сигурно е тичал към дома й с всички сили😂

Damon: Did one of you assholes buy a law firm?
Me: I bought Scarlet’s law firm.
Bash: Damn Matthias, you’re just like Damon.
Xander: I hope it’s not fucking contagious.

След 3 седмици, читателски блолаж в който започвам книги и не ми се чете нищо, та ги зарязвам, днес видях, че е излязло това бижу.
История тип Красавицата и Звяра в стил рицари и уреден брак, от невероятно страхотна авторка...
Вече 30 минути се кискам, като умопобъркана и от вълнение не мога да започна да чета. Но две неща са ясни. 1во няма никакъв шанс да дочакам аудио книгата и 2ро... тази вечер няма да се спи...

Още със започването на книга описанието на героите ни показва колко ПЕРФЕКТНА е корицата. Рийв е с черна коса и има плитка, а плейда му е черно червен. Тара е облечена с кадифена червена рокля и има черна коса. И на 10тата минута от запознанството им се озоваха в снежна буря. Обожавам перфектните корици, които отговарят на съдържанието на книгата <3 <3 <3

Още със започването на книга описанието на героите ни показва колко ПЕРФЕКТНА

Оле оле олелелееее. Още в началото на книгата, херцогът на Лейтън моли Николас да открие сестра му Джорджиана, която е изчезнала. Веднага реших да ровна, и излиза, че Лейтън ще е героят в следващата книга от тази поредица, в която ще бъде със сестрата на Гейбриъл и Николас, а Джорджиана, която Николас ще търси всъщност е главната героиня от вече издадената у нас "Маската на любовта". Тук в тази книга е предисторията

Аууу, тук авторката е решила, да пише не само от гледна точка на главната героиня, но и от гледна точка на героят. Ето точно това ми липсваше в първа книга и сега съм супер доволна <3

— Да се страхувам ли от змии? — попита тя шепнешком.
— Не.
— Защо не? — попита тя с надеждата, че той ще й отговори, че на острова няма такива отвратителни твари.
— Аз ще се страхувам вместо теб — отвърна той.
Страхът й нарасна.
— Какво ще направиш, ако те ухапе змия? — попита тя, докато минаваше покрай него.
— Ще я ухапя и аз — каза Нейтън.

- Защото ако някой с лоши намерения дойде и иска да създава проблеми, аз съм твоят щит, Скарлет. Ще заставам между теб и всичко лошо зад тази врата. Нищо няма да те докосне. Ще ти отдавам цялото уважение, което заслужаваш и дори повече, но не мога да заключа просто така защитническите си инстинкти. Няма да го направя. В света има прекалено много грозни неща, и ако дойдат да търсят теб, вместо това ще намерят мен. <3

В 4та глава Леджънд на всяко второ изречение казва Fuck в различни варианти. Fuck, Fucking, Fuck me, Fuck това, Fuck онова... хем ми е смешно, хем се удивявам на изобретателността му в комбинирането на тази думичка... най-ми харесва като той каже Fuck me... някак ми иде да му отвърна... с удоволствие.... ;D :Р

Мммм не знам какво да мисля. 2 часа от аудио книгата и всичкото до момента е размяна на писма. От които да научаваме много, и са ми супер интересни, обаче се чудя, дали цялата книга е така?

Пак я започнах. Посвикнах с начина на четене, в аудио книгата, а сюбета така здраво започна да ме увлича, че вече не обръщам внимание на друго. Малеееее главния какво говедо ееее. Направо не е истина. За сега е злодей и половина. Нямам търпение да го видя какъв ще е като се влюби. Сигурно ще изрине целия свят. <3

БОЖЕ МИЛИ, такова нещо не ми се беше случвало. Артистката, която чете от името на главната героиня е УЖАСЯВАЩА. Буквално току що си пуснах книгата и не е истина колко отблъскващо чете. Помпозно, надуто, напудрено, не мога да го определя, но е адски дразнещо. ЗАЩООООО? Превъртях да чуя гласа на главния и ще кажа само БЛЯ!!! Програмата за четене на книги на андроид се справя по-добре :(

ЩЕ ПРИПАДНА... още от сега... колко шашава трябва да си, че цели 7 години да пишеш писма на въображаем любим, за да не те карат да си търсиш мъж. След седем години да го "убиеш", да носиш траур за него, и след като си го "жалила" 2 години... той да хване да се появи... ВЪОБРАЖАЕМИЯТ ТИ ЛЮБИМ... не е истина колко се смях само с първите страници на книгата, очертава се нещо велико!

Идеята на книгата е добра, но главната е адски дразнеща.

Очаквах всичко друго, но не и да рева на тази книга... е поревах си.

Това е велико велико великооооооо <3

Първо, едва на първия час от аудио книгата съм, и се смях повече отколкото при последните тридесет книги, които съм чела, взети заедно. Второ, главния е такъв неземен образ, че не е истина. Нещо средно между бурсук, откачалник и бясна крава. Главната пък е заплес, паника и тотална шматка. Още от сега обожавам тази книга <3

Ядосана съм. Не разбирам как авторката може да създаде толкова глупав и антипатичен герой. Яд ме е да чета. Главния мога да го определея с една дума, но за да не бъда груба, ще кажа само, че той е: Вторична суровина на хранителни вещества приети от човешко или животинско тяло, която има нелицеприятен вид и не особено приятни ароматни качества и се добива от отверстие, което в повечето случаи, слънце не го огрява. :-Х

Чувствам се разочарована. Очаквах нещо ново и интересно. Още 2ра страница започна със секс сцена. Главната отива при клиент и се оказва в секс клуб, където зад двойно огледало гледа садо мазо изпълнение... мечтата й на яве, само дето иска тя да е на мястото на жената. Направо след "Наследството на БЧК" и непрестанните изпълнения в секс клуба там, това ми дойде като капак... искам нещо хубаво не садо мазо и секс клуб!

Странна ми е за момента. Авторката тук сякаш е друга. Няма нищо общо с предишните книги на авторката, която съм чела. Въвежда ни в един непознат свят, но разказва така, че все едно би трябвало да разпознаваме изрази които изричат героите и странните същества за които пише, дори не са описани как изглеждат. Как да си ги представя? Аз ли да ги измисля? Чувствам се странно...

В момента се чудя, любовен рома ли чета, или кримка?
От 9 часа аудио, първите 3 са: Какво е направил убиеца, как да хванем убиеца, кой може да е убиеца, видения за убийството, видения за бъдещо възможно убийство, и малко сънища с целувки. Това е. Главните се срещнаха 2 пъти и размениха по 3 думи... крими крими ама къде ми е романса?????