Адриана К. > Recent Status Updates

В страничните улички с ниски къщи струеше студена светлина и се усещаше тази самота, която понякога вечер сполетява самотните пътници. Тази самота не е като тъпа болка в душата, тя е така лека, че ако всичко е наред, дори предизвиква мигове на щастие.

Дори малките шведи са разбрали, че животът не е да имаш, а да бъдеш. Трябва да се пазят не вещите на човека, а неговата психика.

Когато съм била най-щастлива в живота си, съм посягала към моите книги. Когато съм била най-тъжна, те са посягали към мен.

Книгите могат да се оприличат на хората, които идват в живота ни. Някои ще ни станат скъпи, други ще отхвърлим. Важното е да определим кой от кои е.

… първата половин година от брака винаги е най-тежката… “Дано по-късно престанем да се блъскаме в острите си ъгли.”

Имах големи очаквания, но върви трудно...

Моят приятел, който в миналото бе прекарал тежки години из чужбина, тъжно забелязва:
„Никой никъде не ме е унижавал като българин повече, отколкото тия типове тук, в България.“

Тези, които сънуват наяве, виждат много повече от онези, които сънуват само нощем.

Запази ли същинската си форма, душата е неприкосновена. - Р. Лулий

Душата ми е обзета от неназовимо чувство - усещане, което не се поддава на анализ, за което уроците от миналото са неприложими и което, опасявам се, бъдещето няма да обясни.

Целият свят на така нареченото социалистическо изкуство вони на спряло време, на спрели процеси, на спрял живот.

В аквариума на паметта ми винаги беше късна есен.

Съсредоточаваш се върху това да чакаш някого и след известно време вече няма значение какво се случва. Все едно ти е дали са минали пет, или десет години, или един месец.

Чувал ли си някога лавина? Веднага след нея се спуска почти съвършена тишина. Пълна, ненарушавана от нищо тишина. Губиш почти всякаква представа къде си. Толкова тихо е.

Дали ще възприемете дупката на почничката като празно пространство, или като нещо, което съществува само по себе си, е чисто метафизичен въпрос и изобщо не променя вкуса на поничката.

Лицето ѝ беше безизразно, като снимка на град, потънал на дъното на океана.

Трябва да си много специален, за да разбереш какво означава да имаш приятел октопод.

Има разочарования, които ни разкъсват, и разочарования, които ни нанасят рана, чиито белези занасяме в гроба си.

Ние оцветяваме онова, което наблюдаваме, според настроението си.