Адриана К. > Recent Status Updates

Запази ли същинската си форма, душата е неприкосновена. - Р. Лулий

Душата ми е обзета от неназовимо чувство - усещане, което не се поддава на анализ, за което уроците от миналото са неприложими и което, опасявам се, бъдещето няма да обясни.

Целият свят на така нареченото социалистическо изкуство вони на спряло време, на спрели процеси, на спрял живот.

В аквариума на паметта ми винаги беше късна есен.

Съсредоточаваш се върху това да чакаш някого и след известно време вече няма значение какво се случва. Все едно ти е дали са минали пет, или десет години, или един месец.

Чувал ли си някога лавина? Веднага след нея се спуска почти съвършена тишина. Пълна, ненарушавана от нищо тишина. Губиш почти всякаква представа къде си. Толкова тихо е.

Дали ще възприемете дупката на почничката като празно пространство, или като нещо, което съществува само по себе си, е чисто метафизичен въпрос и изобщо не променя вкуса на поничката.

Лицето ѝ беше безизразно, като снимка на град, потънал на дъното на океана.

Трябва да си много специален, за да разбереш какво означава да имаш приятел октопод.

Има разочарования, които ни разкъсват, и разочарования, които ни нанасят рана, чиито белези занасяме в гроба си.

Ние оцветяваме онова, което наблюдаваме, според настроението си.

Толкова хора стават известни сега, че е много по-изискано да останеш неизвестен.

Беше часът на познатия септемврийски залез — тъмносини късове от облак на оранжево-жълто небе. Тези залези някога я изкушаваха да върви към тях, както всяко красиво нещо изкушава да се приближиш до него.

Което не знаеш, за него ще мълчиш — дотолкова ти се доверявам...

Тези очи бяха сини, сини като есенна далечина — сини като синьото, което виждаме между чезнещите, сякаш моделирани хълмове и гористи склонове в слънчева септемврийска утрин. Мъгляво и сенчесто синьо, безначално или бездънно, такова, в което не се _поглежда_, а се _прониква_.

Една нейна черта обаче се забелязваше: очите й. Те я отразяваха цялата; не беше нужно да се гледа по-надалече: тя живееше там.

...отношението на другите към мен се обуславяше от моето собствено поведение. Аз предизвиквах техните реакции.

Няколко секунди не снемахме поглед един от друг. Тогава единият от нас мигна. Тъй като съм единствената с клепачи, трябва да съм била аз. Костурът изчезна така. Както се беше появил… 🐟

Човешкото същество се страхува от промените, от новостите и често предпочита да си понася познатата обстановка, колкото и да е мъчителна, вместо да я напусне и замени с нова, която не познава.

Ако гледаме света през очите на чудовищата, действията им наистина не са лишени от смисъл. Но най-трудното е да се научим да мислим като тях.

Струва ми се, че трудно ще заспя тази нощ... но че безсънието ми ще бъде по-сладко от друг път.

Странно е как понякога човек долавя емоциите, когато се вслуша в мълчанието.

Човешкото око, Керъл, като средство за общуване, е по-изразително от езика. А и много по-изтънчено, по-истинско. Езикът може да лъже, окото — никога.