Philip > Recent Status Updates

Сред положителните неща:
- Априлското въстание е предадено съвсем обективно. Рядко се среща по този начин.
- Частта за международната ситуация е важна и необходима. Българската история не се случва във вакуум и това е крайно време да се осъзнае масово.
- Кратката част за уредителното събрание и търновската конституция е в синхрон с Разломите на Каприев. Жалко, че я няма в библиографията, явно Стоянов не я е чел още.

Личи си, че е компилация от лекции.
Все повече се убеждавам, че периодът преди така нареченото възраждане не е достатъчно изследван и няма да бъде изследван. А именно там имам интереси и въпроси за отговори.
Личи си и къде му е силата на Александър Стоянов и тя не е в бг историята.
И на фона на горното наглед негативно, където се налага да има обяснения са чудесни и изясняващи.

Hume said that reason is and ought to be the servant of the passions. And Jefferson gives us a third option, in which reason and sentiment are (and ought to be) independent co-rulers, like the emperors of Rome, who divided the empire into eastern and western halves. Who is right?

So now we have three models of the mind. Plato said that reason ought to be the master, even if philosophers are the only ones who can reach a high level of mastery.

"Благодарение на новобългарското образование България успява за кратко време да заличи последиците от неколковековното безпросветно робство, да направи първия по-определен жест на своята национална еманципация". - Тц, не успява. И до днес не е успяла.

"Стопанство" и "буржоазия" под път и над път, понякога по 3 пъти в едно-единствено изречение... Как ми се иска книгата да беше претърпяла редакция от самия автор за ново издание преди да почине...

Но откъм позитивната страна, отбелязва се колко дребни всъщност са промените в обществото и как за масата те не оказват никакво влияние. Което е просто неприятен факт, в някаква степен валиден и днес като поведение.

Освен това, мине се не мине се говори за славянство, използва се "стопанство" когато трябва да се говори за икономика, езикът е поостарял... Освен това Изок-Запад пишат, че е второ издание, само че като гледам биографичната справка на Николай Генчев в уикипедия май по-скоро е трето, поне. И си личи, че е писана по соц време книгата. Жалко, защото я започнах след препоръка, и с ясна цел, която май няма да се покрие.

Типично преиздание от "Изток-Запад" - дословно старият текст, без грам редакция или бележки под линия; няма и коментар или актуализирано въведение за наши дни. Текстът си е старият, с помпозно-сухарско тежкият език на научните текстове от соца. Дотук по-скоро не съм очарован.

Военачалникът се казва Флавий Констанций, а не Флавий Константин.

При условие, че в оригинал е "At Adrianople the barbarians killed..." недоумявам как стана "в самия Адрианопол загинали...", особено като се знае, че след битката градът не е превзет.

Не може като става дума за Каталаунските поля да се изписва Етий, при условие, че няколко страници по-рано става дума за Аеций, което е правилното - един и същ човек.

"Constantinople: a new imperial capital in the east at Byzantium (Byzantion, now Istanbul)" стана "Константинопол (днес Истанбул): нов имперски град на изток, във ВИЗАНТИЯ (Byzantion)"...

Под Byzantium в случая се има предвид латинизирата версия на гръцкия оригинал на името на града Byzantion, не държавата впоследствие. Изкушавам се да продължа в оригинал, ако ще се нервирам от подобни дреболии.

Бащата на Константин I се казва Констанций, а не Константин... Да, близки са фонетично, но са различни.

Дано като стигне до същинското средновековие нещата се подобрят, че дотук преводът ме ядосва. Както и трактовката на Диоклециан, която тотално не е в час с по-съвременните интерпретации, но това си е проблем на автора вече.

И пак проблеми с превода - неизвестно как "the upper-class divisions of senators (senatores) and equestrians (equites), the middling ranks of the plebians, and the landless poor known as proletarii" стана "висшите класи на сенатори (senatores) и обикновени хора (equites), примесени с плебеи и с лишените от земя бедняци, известни като proletarii"
Това какви са equites всъщност дори не е вярно фактологически в превода.

Или преводът, или редакцията нещо не са добре.
Не е редно по никой начин да допуснеш още на първата страница да пише за "края на Западната Римска империя през V в. ПР. Хр." (в оригинал си е AD).
Да, вярно е, че Виргилий и Дачия са по-коректни призношения в оригинал, но на български е прието съответно Вергилий и Дакия (особено с Виргилий е фрапиращо, защото няколко страници по-късно се появява и Вергилий...)

Тази книга е нереално изобилие от готови за цитати фрази, отнасящи се като валидност и до днес!
Генерален извод до тук - никога, при никакви обстоятелства, не оставяй властта в ръцете на тълпата. И като си правиш изводи за въпросната тълпа, все пак виж от какви хора се състои тази тълпа, преди да вадиш заключения. Защото тази пред Бастилията на 14 юли 1789 е била от всичко друго, но не и от обикновени нормални хора.

Забавно е как в тази книга ей-така между другото има много повече информация за развитието на книгите и разпространението им от колкото в прехвалената "Безкраят в стрък тръстика"...

Обаче в лош момент явно я чета...

При все казаното във въведението, Норуич поне в началото злоупотребява с директни цитати от Едуард Гибън, което не е добре дори когато се отнася до все още съществуващата на този етап от книгата Западна Римска империя.

При все казаното във въведението, Норуич поне в началото злоупотребява с директни цитати от Едуард Гибън, което не е добре дори когато се отнася до все още съществуващата на този етап от книгата Западна Римска империя.

Въпрос - наистина ли са премахнали възможността не-библиотекари да добавят нови книги или отделни издания? Преди можеше, лично съм добавял, но днес пробвах и ми се каза, че само библиотекарите можели. От кога е така?
Ако е истина, е поредната лоша новина след потресаващо неудобния нов дизайн на страниците за отделна книга...

Това е една наистина болна книга, някакъв паноптикум на морални изроди... Интересно кой от всичките ще оцелее до края.

Това е тема, по която знам адски малко, но вече се боя, че надали само тази книга ще е достатъчна. Още от първите страници си личи, че авторът не крие симпатиите си към "леви", "републиканци" и "демократи", та вече съм скептичен до колко ще докара обективна картина.

До тук оставам с впечатлението, че с тази книга Дейвид Гемел се опитва да направи за Троянската война това, което Бърнард Корнуел направи за Артурианския цикъл. Доволен съм дотук, интересно направено е.

Вече два месеца близо мъка с книга, за която имах доста високи очаквания. Но се разочаровам и дразня до степен да се чудя има ли смисъл да продължавам...

Чудя се - какъв е алгоритъмът на Goodreads, който подбира какво да попълва updates feed-a? Интересно ми е защо има ревюта, писани преди години, които ми се появяват в настоящия момент, като нови.

Малко тромаво върви, но описаното вътре е страшно... Почти всички митове от уечбниците отиват директно в кофата.
Представям си колко по-различно би било, ако Утин говореше с повече имена и беше наясно с подробности от външната руска политика, Райхщадската спогодба и цялостния панславизъм.

Това ако не стане по-интересно скоро си отнася едната звезда от воле. Дотук е хаос, нищо, че е само в началото, и тоталната липса на мъжки род също не допринася.

Дотук ми се колебае в широкия диапазон между 3 и 5. Има нужда от още шлифоване от литературна гледна точка, но от фактологическа и откъм потапяне в атмосферата на онази епоха поне първият разказ е един път.

А как не обичам повествования в сегашно време...

Спомените ми от адаптацията на "Крепостта на безсмъртните" в Дъга навремето са по-различни от текста тук. Явно в Дъга е играла здрава адаптация.

Това ще е дълго...