Rositsa Petrova > Recent Status Updates

'Don't be melodramatic, Paul. Nobody dies of an amputated leg.'
'No, but people do die of indifference to the future.'

The first 30 pages of this book were the straw that broke the camel's back for me - I decided it was time to stop believing in divine predestination and guidance and start believing that everything that happens (and has happened) to me is either a consequence or a coincidence. I'm not especially thrilled, I have yet to see whether this works better for me or not.

"I could see that in Brad's eyes I was not a patient, I was a problem: a box to be checked off. [...] I thought back to med school, when a patient had told me that she always wore her most expensive socks to the doctor's office, so that when she was in a patient's gown and shoeless, the doctor would see the socks and know she was a person of substance, to be treated with respect."

"I could see that in Brad's eyes I was not a patient, I was a problem: a box to be checked off. [...] I thought back to med school, when a patient had told me that she always wore her most expensive socks to the doctor's office, so that when she was in a patient's gown and shoeless, the doctor would see the socks and know she was a person of substance, to be treated with respect."

"At eight p.m. my phone rang: Mrs. Harvey had died.
I went home to sleep.
I was somewhere between angry and sad. For whatever reason, Mrs. Harvey had burst through the layers of paperwork to become my patient.
... From that point on, I resolved to treat all my paperwork as patients, and not vice versa."

"At eight p.m. my phone rang: Mrs. Harvey had died.
I went home to sleep.
I was somewhere between angry and sad. For whatever reason, Mrs. Harvey had burst through the layers of paperwork to become my patient.
... From that point on, I resolved to treat all my paperwork as patients, and not vice versa."

"Прегръдки за родителите на Кайл, за децата в махалата, за приятелите, съотборниците, треньорите, учителите, противниците му, съучениците, за техните родители, обикновените хора на улицата... Обществото. От него зависи толкова много - то е толкова често в основата на нашите успехи и неуспехи. То е дало ръце и крака на Кайл. Точно то е причината да няма нужда от протези." - из историята за Кайл Мейнард (Kyle Maynard)

"В този миг аз съм изцяло при вас, опитвам се да разбера какво преживявате, не ми е трудно да бъда в сърцето Ви. Но съвет нямам! Виждам, че Ви е сполетяла несправедливост, но след войната несправедливостта е странно настоятелна и човек не може да се спаси от нея другаде, освен в последните си вътрешни ресурси. А точно тях Вие увеличихте [...] Че не можете веднага да го докажете пред себе си, не бива да Ви обърква..."

"В този миг аз съм изцяло до Вас, опитвам се да разбера какво преживявате, не ми е трудно да бъда в сърцето Ви. Но нямам съвет! Виждам, че Ви е сполетяла несправедливост, но след войната несправедливостта е странно настоятелна и човек не може да се спаси от нея другаде, освен в последните си вътрешни ресурси. А точно тях Вие увеличихте и посвещавайки се на този труд през последните години, станахте по-силна, по-... "

"В ролята си на отегчен съпругът е същество, което позволява на любовта да го изпревари в умирането.
В ролята си на влюбен съпругът е същество, чиято любов опровергава всички вековни пледоарии срещу скуката на брака и коварството на жената."

Кафето е бавно питие, красивата жена е дълга гледка.

In our zeal to protect kids from sexual predators, we have promoted no-touch policies for teachers, coaches, and other supervisory adults that, while well-meaning, have the inadvertent effect of adding to the touch deprivation of our children [...] Doctors who touch their patients are rated as more caring, and their patients have reduced stress-hormone levels and better medical outcomes.