Nevena > Recent Status Updates

Това е третата творба на Ани Ерно и смятам с това да приключа с нея. Отново болезнено откровен биографичен разказ, този път за нелегалния аборт, който е направила в 63-та година. Написан прямо, без никакви словесни украшения. Суров разказ, на места изпадащ в ужасяващи натуралистични подробности. Този стил подхожда добре на тази тема.

Започваме тегаво. Направо ме е срам да си го призная при такъв рейтинг и такива награди. Надявам се да се промени.

Wow.

Така ме уморява тази книга. Не знам защо продължавам да я чета.

Чудя кой първо ще довърши другия: аз ли ще довърша романа, или той – мен. Много добро писане, ама за мен четенето му е мъчение. Докато го чета, съм мрачна и напрегната, направо отчаяна, и само търся повод да се захвана с нещо друго.

Явно няма да я довърша. 80 страници прочетох и нямам желание да продължа. Претенциозен, натруфен стил, Параграфи с неорганизирани мисли, изразени по възможно най-обръркващия начин. "Рижият прашец на безсрамните палмови съцветия по кожата ѝ". Колкото и амбициозен да му е замисълът на макро ниво, колкото и гениални да са идеите му, трябвало е да си направи труда да си редактира текста.

Отдавна съм я прочела, ама ме домързя да напиша веднага ревю., а сега е по-трудно. Иначе си е за пет звезди отвсякъде.

Не е лоша. Но не е нещо особено, така че не съм нетърпелива, за да продължа да я чета, но пък и не мога да се реша да я оставя.

Хич не ми върви след "Мъртвата зона". Не ми харесва стилът. А съм я мъкнала през 6 хиляди километра. Чудя се има ли смисъл да продължавам. Ама като почна да си търся работа за вършене, когато имам време за четене... Не върви на добре работата.

За съжаление, пълзя по страниците, но не защото не ми харесва, а защото ми се стовари много работа на главата. Много талант виждам в тази книга. Тази част, която сега чета, ми напомня на приказките на Николай Райнов. По спомени от времето, когато родителите ми четяха :)

Упс... Препънах се в тежък диалект. Ако и по-нататък е така, направо се отказвам. Аз и от "Възвишение" повече от две страници не прочетох поради същата причина. Не мога да я разбера тази мода да се пише с тежък исторически или регионален жаргон. Разбирам тук-таме да се сложи някоя такава дума за автентичност, без да се затруднява възприемането. По-художествен ли ще стане един текст, ако се преведе на македонски?

"... книга эта не роман, а коллаж. Я вырезаю ножницами куски из моей собственной жизни, из жизни других людей, и склеиваю "без клею" – цезура! – "живую повесть на обрывках дней". "

Безнадеждно старомодна ми се струва сега. Но продължавам (пък и аз да се почувствам отново като девойче ;-) , надявам се в някой етап пак да усетя тръпката, която съм усещала с нея.

"Стоях и немеех.
Селото го нямаше.
Горната махала бе изравнена със земята. Долната – почти. Скупчени като стадо около пастир, в църквата се притискаха оцелелите къщи. Оглозгани до скеле зееха училището, кметството, читалището. Само горе, на високото, циганската махала бе набъбнала като тумор..."

Без коментар.

С тази книга излизам далеч от зоната си на комфорт.

След първите петдесетина страници не съм във възгорг. Интересна идея, добро вникване в гледната точка на художника-фотограф, дълбочина, но тромаво писане. Мисля си, че и най-сложните идеи могат да намерят увлекателно литературно превъплащение. Дълбочината на идеите не е оправдание за скучно писане. Продължавам да чета – не съм се отказала от книгата, нито от автора. Доколкото знам, това не е от най-добрите му творби.

За първи път го прочетох в пети клас (колко ли съм го разбрала, но любовните интриги ги следях внимателно :) ), за последен преди 3-4 години и сега отново чета, сякаш ми е за първи път. Уморих се вече от експерименти с нови книги. Най-добре се чувствам вкъщи.

По принцип харесвам Мацантини, но изречения като следното ме убиват: "Бях отвел жена си отвъд бързеите на своите призраци до брега с топъл пясък, където се бе разляло удоволствието й." (Това за да каже, че довел жена си до оргазъм. ) Някой я беше сравнявал по въздействието й с Халед Хосейни, но неговият стил е доста по-изчистен.

Много бавно върви четенето. Препрочитам, препрочитам и пак препрочитам. Навероятен автор.

Чета, препрочитам, хиля се. Уверено вървим към пет звездички.

Тоя дребен шрифт ме измъчва. Отказвам се засега. За пореден път съжалих, че преди да купя книгата, не проверих какъв е шрифтът.