Stanislava Spasova’s Reviews > Сто милиона години и един ден > Status Update

“В планината се умора от арогантност”

“Защото е нужно много малко, за да убиеш звезда. Достатъчна е една улична лампа.”

Следващия път, когато зората ме побутнеше, нямаше да отворя очи. Защото това е клопка. Зората лъже онези,
които събужда. Изпълва ни с надежда, та по-успешно да ни разочарова. Залезът, остарял и помъдрял с още един, ми даде урок…

Още от дете класирам и подреждам всичко.
Истинско, фалшиво, бодящо, парещо, забавно или опасно, това, от което боли, и онова, което утешава - за да се надяваш да оцелееш, трябва да познаваш всичко.

- Искаш да се страхуваш от нещо ли? Страхувай се от това. Той ще ти счупи черепа. Ще се откърти под ръката ти.
Ще те разсече на две, ще те затрупа, жив ще те одере. Тук камъкът е по-опасен от вълците.

“Този път не беше нужен превод, за да разберем закона на планината:
Там горе, единствените чудовища са тези, които носиш в себе си.”