Stanislava Spasova’s Reviews > Книгите на Яков > Status Update

“….светът сам иска да бъде разказан, едва тогава може да просъществува наистина, едва тогава напълно се разлиства. Но също че и да разказваш света, значи да го променяш.”

“А нали книгите са като войници, трябва да стоят мирно, една до друга. Като висока на човешката мъдрост.”

Ао искаме да се отървем от някого, не ни е нужен нито меч, нито огън, нито някакво насилие.
Трябва да мълчим за него, никога да не го назоваваме с името му. Taka той ще попадне завинаги в забвение.

Талмудът проповядва, че е нужна християнска кръв, а който вярва в Талмуда, трябва да я иска.
- Нищо подобно няма в писанията - казва Нахман помрачено.
- Всичко има в писанията - отвръща му Яков.
Подписват прошението мълчаливо.

“…а тя се заклела, че ще пази тайна.
И някак, неясно kak, след няколко дни научили почти всички.
Думите са като гущери, изпълзяват от всякакви затвори.”

Истината заради самата истина не си струва да бъде дирена. Тя сама по себе си е сложна. Трябва да знаем за какво ни е истината и може ли да бъде от полза.

“Под сивата си риза друго нямам освен душа, за малко да проблесне, всякакви окови ще строша.
Стени дори да вдигнете - душата ми ще ги премине, добро ли движи я, не ще се тя разклати, нито срине…”

“Забранявам ти да се отчайваш.[…]Ако мислиш, че си способен да унищожаваш, помисли за това, че си способен да градиш наново.”

Взема снежинка върху пръста си и я разглежда. Кристалната красота изчезва за няколко секунди, тъй като това е красота не от този свят и човешката топлина я убива.

Грехът става по-силен, когато мислим за него, когато го въртим в главата си, представяме си го, оплакваме го. А то си е речено - нужно е покаяние и толкоз.