Stanislava Spasova’s Reviews > Книгите на Яков > Status Update

Не вярвам в бъдещите катастрофи. Вярвам в онези, които сме съумели да избегнем.

Истината е нещо, което може да бъде изразено с множество разкази, защото тя е като градината, в която са встъпили мъдреци: всеки от тях е видял нещо различно.

Хаосът за хората винаги е изглеждал по-близък и безопасен, нещо като бъркотията в собственото чекмедже.

“Обмисли го в сърцето си, Хана.”

“….светът сам иска да бъде разказан, едва тогава може да просъществува наистина, едва тогава напълно се разлиства. Но също че и да разказваш света, значи да го променяш.”

“А нали книгите са като войници, трябва да стоят мирно, една до друга. Като висока на човешката мъдрост.”

Ао искаме да се отървем от някого, не ни е нужен нито меч, нито огън, нито някакво насилие.
Трябва да мълчим за него, никога да не го назоваваме с името му. Taka той ще попадне завинаги в забвение.

Талмудът проповядва, че е нужна християнска кръв, а който вярва в Талмуда, трябва да я иска.
- Нищо подобно няма в писанията - казва Нахман помрачено.
- Всичко има в писанията - отвръща му Яков.
Подписват прошението мълчаливо.

“…а тя се заклела, че ще пази тайна.
И някак, неясно kak, след няколко дни научили почти всички.
Думите са като гущери, изпълзяват от всякакви затвори.”

Истината заради самата истина не си струва да бъде дирена. Тя сама по себе си е сложна. Трябва да знаем за какво ни е истината и може ли да бъде от полза.