Rokhsara’s Reviews > Три коня > Status Update

Разказва ми, че съществуват всякакви видове усти. Някои като водосточни тръби бълват слюнка и празни приказки, други са като паст, приютила нещо спящо и скрито, а има и слепени, подобно на плик с неизпратено писмо.

Младите са замислени и вглъбени в любовта, възрастните не я вземат толкова на сериозно, оставят кръвта да закипи от смях. Смехът възбужда.

Това трябва да правят книгите - да носят човека, не той тях, да смъкват бремето на деня от гърба му, а не да добавят собствените си грамове хартия върху прешлените му.

Понякога ставаш част от войната от срам да останеш настрана. Сетне загубата те застига и те превръща във войник от ярост.

Обуеш ли обувки, не говориш. Без босото ходило да докосва земята, сме сами и изгубени.

Не вярвам на писателите, а само на техните истории, отговарям на моряк с луничаво лице, който ме пита дали вярвам в Бог.

В къщите на мюсюлманите обувките се оставят пред вратата, така правя и аз с теб.

Война е, когато младежите бленуват да се превърнат в старци.

Усещам пчели в кръвта си и сякаш мечка в сърцето - всяко тупкане е като лапа, която руши кошера.

Чакам. Това е глаголът на моите двайсет години, неопределен, сух, без следа от тревога, без капка надежда. Чакам напразно.