Rokhsara’s Reviews > Три коня > Status Update

Откъсвам се от това, което съм, когато се научавам да се отнасям различно с един и същ живот.

Вземам книгата, отворена на страницата с прегърнато горно ъгълче, отдавам се на нейния ритъм, на дъха на някой друг, който разказва. Ако аз също съм друг, то е, защото книгите, дори повече от годините и пътуванията, променят хората.
След множество страници научаваме друг начин, друг ход, различен от предприетия, считан за неизбежен.

Има вечери, в което небето е като яйце и можеш да го гледаш отвътре.

Това правят всички работници на света - събуждат се преди светлината и се прибират след нея. Преминават от мрак в мрак.

И ето че нощта се съсредоточава в един таен жест и един миг, тъмнината вече не е газообразна, а мазна и тежка течност, изтичаща на запад. Разпознавам мига, в който нощта се откъсва от земята и се плъзга по нея.

Парната любов пасва на една определена възраст.
Прекосяваш множество подобни и сега си на прага на собствения си двайстия век. Трябва да водиш своята война и ако оцелееш, ще дойдат сетне и други любови, електрически, с турбини. Но оттук те не се виждат. Любовта, която аз ти давам, е като парен котел, гори дърва, въглища, бавно задвижва. Служи за потегляне.

Бъдещето не се нуждае от глаголи, то иска съществителни. Моето е в думата улук, събиращ в незнаен кладенец дъждовната вода на цял пресъхнал остров.

Защо да въртя глаголите като въртележка? Не аз съм господарят на времето, аз съм неговото магаре.
Само на писателите пасва миналото с неговото имало едно време.
А бъдещето е удобно за врачките, които забогатяват от предсказания.
Аз познавам животи, траещи едва ден, в който да дочакаш нощта означава да умреш остарял.

Един човешки живот трае колкото този на три коня.

Обичам те от любов и от отвращение към мъжете, обичам те, защото си непокътнат дори като остатък от други живот, обичам те, защото частта, която продължава да съществува, си заслужава колкото и цялото, и те обичам, изключвайки всички останали загубени парчета.