Stanislava Spasova’s Reviews > Епохата на кожата: есета > Status Update

България, Албания, Румъния, впрочем цяла посткомунистическа Европа има бетон за изхвърляне. Може би именно затова беше отрупана с тежки антифашистки паметници, които от птичи поглед изглеждат като стадо мъртви слонове.

Най-добре ще е да гледате новините като сапунки, а сапунките – като новини. Така всичко ще си дойде на мястото – казвам.

Скопие е град на победители с „художествени“ претенции, град, който напоследък има повече скулптури, отколкото жители, балкански посткомунистически „Дисниленд“.

Пейзажът в посткомунистическите страни се познава по руините. Те са навсякъде – бетонни посмешища, изложени пред погледите, покрити наполовина с трева, обрасли с бурени, монументални творения, превърнали се в „спящ бетон“.

винаги съм била безразлична към футбола. Хей, приберете оръжието, няма нужда веднага да ни гръмвате. Ние, безразличните така и така измираме като динозаврите, а вие ще останете – национално хомогенизирани и в добро, и в зло.
🤓🤓

Няма нищо по-тъжно от страна, която опасва границите си с бодлива тел, без нито един бежанец да възнамерява да остане в нея.

Бежанците са начало и край, причина и следствие, те са онази колода от карти, с които ще може да се разчете близкото бъдеще на света. А който знае да чете, той ще се възползва от знанието.

Животът не е мечта, животът е кино, hunger games.

„От какво най-много се страхуваш?“, попитали го лекарите. „От хората“, отговорило. Момиченцето днес би трябвало да е млада жена на около трийсет години. Надявам се да се е научила да живее със своите страхове.

При това не съм професионален ловец на щастие, нямам хоби с висок коефициент на щастие, не съм нито алпинистка, нито йодлерка. Аз съм мрачно, градско създание и щастливите ми мигове наистина са редки.

🤓🤓🤓
Relatable