Rokhsara’s Reviews > Къщата от хартия > Status Update

Много по-бързо се чупи кана, разваля се машина за кафе или телевизор. Книгата не се унищожава сама, освен ако собственикът й не го пожелае, ако не разкъса страниците й, ако не я хвърли в огъня.

Не става въпрос за забравата, която милостиво покрива това, което човек не може да понесе. Това е заключена памет, обсебващ зов, на който не можете да отговорите.

Удивителното беше, че тя, въпреки желанието си да покаже интелигентността си, се беше оказала предвидима. Удивителното беше, че случайността или съдбата бяха отговорили.

Да говориш за огън пред библиофил е все едно да овъглиш мечтите му.

Лоша проза, придружена с хубав концерт, може да изглежда много по-добра, отколкото е в действителност.

Когато четем тихо на глас, излъчваме звуците на буквите на неуловима честота. Но звукът се чува. Гласът присъства, нисък, не изчезва. Изпълнява реда, както инструмент дадена партитура, толкова съществен, колкото и взорът. Създава определена мелодия, която пробягва през думите и изразите, а когато прибавите и тиха музика, тогава се поражда хармоничен контрапункт дълбоко някъде в ухото.

Човек може да завладее много книги, но завоевателят е длъжен да ги управлява.

Книга, която не можеш да намериш, казват хората, е книга, която не притежаваш. А даже е нещо още по-лошо.

Заимствам половин фраза от Борхес - книгите са врата във времето.

Читателят е пътешественик през вече създаден пейзаж. И то безграничен. Дървото е вече описано, и камъкът, и вятърът в клоните, тъгата по тези клони и любовта, над която са прострели сянката си. И за мен няма по-голямо щастие от това да преброждам, в продължение на няколко часа на ден, преживяванията на едно човешко същество, които в противен случай биха останали чужди за мен. Един живот не стига, за да ги пребродиш.