Rokhsara’s Reviews > Лятото, в което мама имаше зелени очи > Status Update

Живеех с миналото така, както бедняците живеят със сухари.

Цветовете могат да бъдат забравени, думите - не.

Ако беше в моя власт, щях да избера един от онези дни и да се консервирам в него завинаги като насекомите, които попадат в смола от кехлибар и изглеждат като живи след сто години.

Продължихме да живеем с остатъци, като хора, които не виждат никакво бъдеще.

Зелените й очи, широко отворени, блестяха във водата като две парченца смарагд. Към тях се протегнах най-напред, за да ги опазя, сякаш бяха ключ към един омагьосан свят, който исках да съживя.

Мразех го, защото можеше да бъде когото си поиска, но да остане той, без да е фалшив и без да отблъсне всички, които е обичал.