Rokhsara’s Reviews > Комо > Status Update

Разбрах защо всички птици бяха замлъкнали. Беше сам, величествен, високо, над всички нас. Почувствах се като жаба. Можеше всичко, което пожелаеше. Никога не съм се чувствал по-незначителен. Бях малък, като моят живот, като всичко в моя живот, като всичко у мен, като всички илюзии в мен, като всичко, от което бях съставен.

През цялото време имах някаква въздушна топка в корема или в дробовете си, не мога да определя точно къде. Но знам със сигурност, че това беше заради онази превзетост, чиято непоносима миризма понякога изпълваше цялата вила. И която създаваха някои хора.

Човек трябва всеки ден да тренира ведрина. Как? Да се показва, да бъде несигурен, да се срамува, да взима малки решения, много да ходи и да бъде смешен на самия себе си.

Така беше, човешкото стенание преставаше, а аз забравях и заспивах. И това се случваше не за първи път.

Човек не е склонен към промени. И точно затова трябва постоянно да променя нещо. Думата "радост" съществува само в промените.

Не е лошо да си богат, помислих, да имаш яхта, къща край морето, да си купуваш всички онези сака, ризи, якета, обувки и пуловери по неколкостотин или няколко хиляди долара. Не е лошо и да не си богат и да не притежаваш тези неща, защото те нямат кой знае каква връзка със самия живот.