YoGI’s Reviews > Заклеващия > Status Update

Тази палатка бе заделена за хора, които бяха определени като твърде здрави, за да се нуждаят от лечението на Ренарин или Крадла, но все още имаха нужда от грижите на хирург. Те не умираха, да, не точно сега. Може би по-късно. Но всички умираха може би по-късно...
Стоновете и хленченето показваха, че хората намираха неумирането сега за малка утеха.

– Мислиш, че сме твърде непостоянни, нали? Че не можем да спазваме клетвите си.
– Аз не съм небесно духче – скара се капитанът. – Мога да видя, че разнообразието на човешкия вид е това, което ви дава сила. Способността ви да променяте мнението си, да вървите срещу онова, което някога сте смятали, може да бъде голямо предимство.

Можеше да спомене събитие, което бе още прясно в ума му, и други, които също бяха присъствали, щяха да спорят за детайлите, тъй като всеки си го спомняше по различен начин... И все пак той не приписваше това на магия. Беше просто начинът, по който функционираха хората, леко променяйки миналото в умовете си, за да пасне на настоящите им вярвания.

– Не би трябвало да има цена в това да си принципен.
– Така ли? Ами ако когато вземеш правилно решение, се появеше едно духче, което моментално те благославяше с богатство, просперитет и безкрайно щастие? Тогава какво? Все още ли щеше да имаш принципи? Принципът не е ли в това, което даваш, а не в онова, което получаваш?..може би не трябва да очакваш животът да е по-лесен,защото избираш да вършиш нещо, което е редно!

– Тя е изоставила дълга си?
– Тронът бе зает от човек, на когото му харесваше да седи в него.
– Дългът не е в това, което ти харесва. Дългът е да правиш онова, което се изисква от теб, в името на по-голямото добро. Не можеш просто да изоставиш отговорностите, защото така ти е скимнало.
... Понякога най-добрият начин да изпълниш дълга си, е да позволиш на друг – някой по-способен – да се опита да го поеме.

Той се опит да си го представи. Да не прекарва живота си в притеснение за грешките, които бе допуснал. Да не чува непрекъснато гласчета, шепнещи му, че не е бил достатъчно добър или че е предал войниците си
– По този начин никога няма да се изправиш срещу проблема – обясни Шалан.
– Би било по-добре, отколкото да не мога да функционирам.
– И аз това си казвам... Ясна твърдеше, че тази сила е илюзия на възприятията.

...Не трябваше ли да остри копието си, или... или да смазва нещо?
Е, според неговия опит войниците прекарваха малко време в правене на войнишки неща. Вместо това им отнемаше векове да ходят насам-натам, да чакат или – в неговия случай – да им крещят, че са ходили насам-натам или са чакали на грешните места.

– Как живее човек, след като вземе подобно решение? Особено ако след време разбереш, че си направил грешния избор?
– Това е то саможертва, нали? – тихо отвърна Таравангян. – Някой трябва да носи отговорността. Някой трябва да бъде повлечен от нея, съсипан от нея. Някой трябва да опетни душата си, за да могат други да живеят.
– Но ти си добър крал, Таравангян. Не си спечелил трона си с убийства.
– Има ли значение?

– Ужасно е – заговори Шута и пристъпи обратно до нея – да бъдеш наранен. Нечестно е, ужасно и отвратително. Но, Шалан... всичко е наред, ако продължиш да живееш.
...– Има определени неща, които знам, Шалан. Това е едно от тях. Можеш. Открий баланса. Приеми болката, но не приемай, че си я заслужила.

— Случайно познавам много хора, които не са ти, Шуте. Дори харесвам някои от тях.
— Внимавай. Хора, които не са аз, са склонни към спонтанни изблици на искреност.
— И това е лошо?
— Разбира се! "Искреност" е дума, която хората използват, за да оправдаят хроничната си тъпота.