Katie Dishkova’s Reviews > Последният ловец на делфини > Status Update

‘И спасете душите на нашите мъртви от черното море на забравата.’

“И съм се чудел и тогава, и след това - защо бе, мамамустара, беше всичко това? За кожата му? За мас, дето уж за оръжейната промишленост била, за мирни цели!”

… целия параграф като цяло

‘Налага се да си налага най-тежката цензура - на мисълта над душата.
А как тогава тези, които идват, ще знаят какво сме мислили, какво сме чувствали и за какво сме мечтали?’

‘Нямаш ли нещо за пране.’

“Безпомощни сме пред тояга в ръцете на униформа, в ръцете на власт, в ръцете на държава.”

— ридая бтв

наистина, колко учудващо къде може да те отведе живота; толкова е непредсказуем е. толкова неочаквани случки - разбира се, та когато излезеш (биваш принуден) от собствения си балон, нормално да си поразен от събитията около теб

“Оказва се, че във всяка една по-голяма група от хора има такива, които знаят, други, които могат, и такива, които правят.”

“… животът е уж кратък, но дните и нощите са дълги, а още по-дълги са часовете, проклетите часове.”

“Боже, възможно ли е човеци да са измислили толкова красиви приказки, да са създали рисувани филми и едновременно с това - …

“Със смъртта на всеки от нас някакво парченце от разказа изчезва. И по-голямата история загубва частица от себе си с всеки, който си отива.” …