Симона Панова > Quotes

“Ако е змей, да е Караогнянов!”
― Симона Панова, Змей побратим

“Ако си змей с вкус към литературата, колекцията ти неминуемо се трупа. И безсмъртен да си, пак не би могъл да изчетеш всичко – особено ако се разсейваш с разни смъртни момиченца и братя предатели.”
― Симона Панова, Змей побратим

“Той живееше, за да пламти, във вените му бушуваха бури, гневът го радваше, яростта му носеше покой. Беше изтъкан изцяло от огън, жупел и жар. И колкото и да не ми се искаше, аз бях направена от същото.”
― Симона Панова, Змей побратим

“Ядосвах се за щяло и нещяло, понякога за дреболии. Обръщението „Данчо“ обаче оглавяваше класацията ми за най-омразни неща на света, следвано по петите от това да ми нареждат като на дете.”
― Симона Панова, Змей побратим

“Чудни създания са това самодивите: мъдри, справедливи и жестоки. Ревниво вардят поверените им тайни и принадлежат повече на Оня свят, отколкото на нашия.Надене ли смъртна жена белите им обредни одежди, мигом се отрича от рода си и повече назад не поглежда. Не се радва и не скърби, не бди над рожбите си и не мъсти. Обрича се на самодивския си дълг, а на човеците за нищо не се меси.”
― Симона Панова, Змей побратим

“Ако си безсмъртен, всичко ти омръзва в определен момент и се налага да станеш страшно изобретателен, за да не ти измрат мозъчните клетки.”
― Симона Панова, Змей побратим

“…в ръцете на самодива дори чистата вода е оръжие.”
― Симона Панова, Змей побратим

“С течение на вековете станах неволен свидетел на промените в мисленето и бита на човеците. Натрупаха знания и богатства, но се отдалечиха от природата. Заживяха на по-големи групи и си съчиниха нови божества, които да ги направляват. Вярата вече не беше просто приказка за света – тя чертаеше границите между съюзници и врагове.”
― Симона Панова, Змей побратим

“Аз съм психиатър, Вяра. Всичките ми пациенти са по-нормални от мен.”
― Симона Панова, Градска самодива

“Този свят имаше и друго преимущество: за разлика от мъртъвците, живите никога не се разделяха окончателно със страховете си. Напротив, вкопчваха се в тях и многократно ги преживяваха наум, като така ги превръщаха в постоянен източник на храна за караконджулите.”
― Симона Панова, Градска самодива

“Самодивската песен не е музика, а чиста магия. Не е създадена за красота, а за могъщество. Не цели да печели възхищение, а да влияе. Тя вибрира еднакво мощно на честотите на материята и мисълта.
Пренарежда частиците на плътта и камъка.
Покорява огъня и пепелта.
Променя света.”
― Симона Панова, Градска самодива