Радослав Парушев > Quotes

“Защото единственото абсолютно сигурно хубаво нещо на този свят е хубавото нещо, което вече ни се е случило, но точно поради това "вече" е безвъзвратно изгубено.”
― Радослав Парушев, Отвътре

“Няма прошка за този, в когото сме повярвали, когато се окаже, че той самият не вярва в себе си.”
― Радослав Парушев, Смъртта не е за всеки

“Предпочитам да общувам с хора, които не са прочели нито една книга, отколкото с някого, който мисли, че Гришам е писател.”
― Радослав Парушев

“Тук би следвало да следва някакво правдоподобно въведение относно интереса на Алексей към световната литературна класика и по-специално към творчеството на Достоевски.

Да, колко правдоподобно си го представяш? Както и да го въртя, трудно ми е да направя достатъчно плавна, естествена, нескалъпена и не сякаш съшита с бели конци връзка между един модерен и сравнително млад европеец в края на десетте на 21-ви век и руската литературна класика. Кой чете Достоевски в днешно време? Никой, копеле. В смисъл аз го чета, но критерий какъвто и да е аз да бъда не мога - то и мен почни никой не ме чете. Моят Алексей е модерен човек, неща като "лайфстайл" човек и в този смисъл не би трябвало да е чел каквато и да е художествена литература, откак е завършил гимназия. Аз се имам за модерен човек и чета Достоевски непрекъснато, но нали, за Бога, тази книга was meant to be far less self-reflective than the previous three were?

Абе, Словото, както знаеш, е велика сила. Прости пиши каквото си искаш.”
― Радослав Парушев, Project Dostoevski

“страданието е нещо съвсем реално,
страданието е непрекъснато и се намира
на такова разстояние от теб, на каквото се намира
най-близко намиращият се до теб
друг
човек.”
― Радослав Парушев, Отвътре

“Няма как да предвидиш всичко, а и в генерален план, те нещата си се прецакват винаги накрая.”
― Радослав Парушев, Смъртта не е за всеки

“[...] как пък взе, че стана така, че точно вашият Алексей да вземе да се натресе именно в задния двор на самия Достоевски, при положение, че можеше да попадне на което и да е от буквално безкрайно многото места в Безкрая, защо не попадна например на планетата Нептун. Или, да кажем, защо героят ви, задвижван от същата липса на логика, не се оказа в Бразилия през петдесетте години на миналия век, където да изпадне през комина и да причини ужасен стрес на родителите на Паулу Коелю точно в секундата, в която се канят да копулират и да заченат Паулу Коелю, който, в резултат на това, никога да не се е бил раждал?”
― Радослав Парушев, Project Dostoevski

“Да, всъщност много е хубаво със сълзливия момент за, там, нали, трагичната невъзможност за общуване в съвременния електронен, отчужден свят и т.н. да се приключи още тука, без на трагичната невъзможност да й се отделя повече книжен обем, за да остане време и място после да по-съществените неща.

О, да, и престани, моля те, стига вече си го изграждал тоя бекграунд на героя, понеже от много изграждане на бекграунд на Алексей Карамазов Федя накрая взе, че умря, и не можа да си напише същинския роман, т.е. какво именно се случва с тоя пуст герой негов.”
― Радослав Парушев, Project Dostoevski

“Зашото единственото абсолютно сигурно хубаво нещо на този свят е хубавото нещо, което вече ни се е случило, но точно поради това "вече" е безвъзвратно изгубено.”
― Радослав Парушев, Отвътре

“Означава, че са ти се натрупали голям брой погрешни избори – един върху друг, ден след ден. И въпреки това, мисли си, има жени, които ще желаем и харесваме, докато умрем или по-скоро, докато най-сетне умрат те.”
― Радослав Парушев, Отвътре

“Тръгнах напосоки из коридорите. Това, което гълъбът ми беше казал, не можеше да бъде вярно. Не вярвах в противоположностите и не приемах съществуването на абсолютен Хаос, противопоставим на Реда, както не вярвах, че има Добро и Зло, Рай и Ад, Мрак и Светлина. Черното е просто максимално тъмно Бяло, не обратното на Бялото.”
― Радослав Парушев