Петър Делчев > Quotes

“....наше село май таквоз че да е - дека верата не е баш Вера, господа не е баш Господ. А человеко секогиш си е человек - живинка. С вера и без вера, с господ и без господ. Но триж е по-нефелен от другите живинки, оти сам си е турил дуваре на душата. Те такива - чест, господ, род, замя...Верва си, дека вардат зло да не се сурне навътре, а они запират доброто да не рипне навънка. И е пусто и вънка, и вътре. И Вельо, колко и голем и суров да го видиш - мънечък е! Сред дуваре е живил, на сенка е расъл. Он си мисли, че е голем муж, оти своя плът къса и на внуците я даье за едната си намочана чест. Големио муж, сърцатио муж Никодиме, нема чест, нема бог, нема вера, нема земя, нема род, дека да са по-големи от него си. Айде попе, ела по мене да те водим у нас, да ти сипем една топла чорбица, че тука на страшно мирише, на молитва!....”
― Петър Делчев, Трънски разкази

“... Кой е по-прав, кой е по-силен, кой е на Божия път ме питаш... Искаш аз да бъда везната. Не мога, сине, не знам кое е право. Няма везна със сърце. Това, което знам, е, че щом си на пътя, всеки въпрос иде от сатаната, а всеки отговор иде от Бога. За теб остава да намериш сили да признаеш какво е попитало сърцето ти, за да разбереш на какво е отговорила душата ти.”
― Петър Делчев, Балканска сюита

“Слънцето потъваше бързо зад далечните планини като жълтица в кесия на скъперник.”
― Петър Делчев, Балканска сюита

“Залезът се разля над гората, последните слънчеви лъчи запалиха кората на вековните дървета, откроиха страховитата плетеница на клоните им. От изток нощта протегна по коритото на реката чудовищен език и изгълта деня. Горските птички се стаиха през тези няколко секунди, в които светлината предаде на мрака грижата за света.”
― Петър Делчев, Балканска сюита

“Съдбата е път и нема прека пътека ...”
― Петър Делчев, Балканска сюита

“Странни бяха гяурите – от векове своя войска нямаха, а в битка влизаха като опитни войскари, за долни роби ги брояха, а за едната чест живота си залагаха, за злато ламтяха, а го пилееха с лека ръка, свое царство не помнеха, а царски имена носеха, нехаеха за своя Христос, но не сменяха вярата си.”
― Петър Делчев, Трънски разкази. Балканска сюита

“- Ага, сираче съм аз. От стареца, дето ме отгледа, се научих да се уча. От изгревите знам да грея, от залезите - да заспивам, от реката знам да съм красива, от гората знам да се одевам.”
― Петър Делчев, Балканска сюита

“Големио муж, сърцатио муж, Никодиме, нема чест, нема бог, нема вера, нема зéмя, нема род, дека да са по-големи от него си.”
― Петър Делчев, Трънски разкази