Sign in with Facebook
Геновева Детелинова’s Followers (27)
364 books
|
172 friends
2,498 books
|
2,870 friends
6,382 books
|
1,985 friends
4,961 books
|
105 friends
754 books
|
275 friends
192 books
|
34 friends
860 books
|
138 friends
228 books
|
98 friends
More friends…
Геновева Детелинова
Goodreads Author
Born
in Varna, Bulgaria
Genre
Member Since
June 2009
URL
https://www.goodreads.com/schizochromaic
To ask
Геновева Детелинова
questions,
please sign up.
|
Приказка за магьосници, физици и дракон
—
published
2013
—
2 editions
|
|
|
За спасяването на света
by
—
published
2013
—
2 editions
|
|
|
Тринайсетте цвята на дъгата
by
—
published
2013
—
2 editions
|
|
|
ФантАstika 2008
by
—
published
2009
—
2 editions
|
|
|
ФантАstika 2009
by
—
published
2010
—
2 editions
|
|
|
ФантАstika 2010-11
by
—
published
2011
—
2 editions
|
|
|
Златен кан, том 2 - 2009
by
—
published
2009
|
|
“Приказка за магьосници, физици и дракон” – трейлър
Мили Текелиева и аз ви предлагаме кратка анимация по началото на трета глава от “Приказка за магьосници, физици и дракон”. Крал Улрих е безкрайно отегчен, защото не може да упражнява любимото си хоби – опустошаването на съседните кралства. Съседни кралства просто няма – Улрих, без да си даде сметка за последствията, е завладял целия свят. Решението е ясно – трябва да се прехвърли в друг свят, през
Read more of this blog post »
“В тронната си зала, сред верните си поданици, потънал в мрачни размисли, седеше крал Улрих. На главата си вместо корона носеше шлем с рога. Гърдите му бяха космати, погледът му беше свиреп, ръцете му бяха изцапани с кръвта на десетки храбри воини. Личната хигиена на Улрих не беше на ниво.
– Пиво! – изкрещя крал Улрих и няколко роби се втурнаха към него, понесли бъчонки ейл. Кралят помръдна мудно на своя трон, направен от черепите на убитите му врагове.
– Месо! – пак изкрещя крал Улрих, понеже пивото не успя да го извади от меланхоличното му настроение. Робите този път му поднесоха гигантски свински бутове, от които капеше мазнина. Крал Улрих се смръщи страшно, рошавите му вежди се събраха в една. Робите познаваха това изражение, затова побързаха да се оттеглят.
– Жени! – изкрещя крал Улрих за трети път и робите тъкмо помъкнаха към него оковани във вериги момичета в бели рокли, когато погледът на краля срещна този на кралица Гертруда, който изобщо не отстъпваше на неговия по свирепост. – Не, не – отказа се кралят, – без жени.”
― Приказка за магьосници, физици и дракон
– Пиво! – изкрещя крал Улрих и няколко роби се втурнаха към него, понесли бъчонки ейл. Кралят помръдна мудно на своя трон, направен от черепите на убитите му врагове.
– Месо! – пак изкрещя крал Улрих, понеже пивото не успя да го извади от меланхоличното му настроение. Робите този път му поднесоха гигантски свински бутове, от които капеше мазнина. Крал Улрих се смръщи страшно, рошавите му вежди се събраха в една. Робите познаваха това изражение, затова побързаха да се оттеглят.
– Жени! – изкрещя крал Улрих за трети път и робите тъкмо помъкнаха към него оковани във вериги момичета в бели рокли, когато погледът на краля срещна този на кралица Гертруда, който изобщо не отстъпваше на неговия по свирепост. – Не, не – отказа се кралят, – без жени.”
― Приказка за магьосници, физици и дракон
“– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка.
Както всяка сутрин, двамата с Алекс седяха в кафенето на площада. По близката полянка тичаше драконът и, изпаднал в пролетна еуфория, береше маргаритки, лески и коренища с гигантските си лапи.
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.”
― Приказка за магьосници, физици и дракон
Както всяка сутрин, двамата с Алекс седяха в кафенето на площада. По близката полянка тичаше драконът и, изпаднал в пролетна еуфория, береше маргаритки, лески и коренища с гигантските си лапи.
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.”
― Приказка за магьосници, физици и дракон
Beta Reader Group
— 30019 members
— last activity 1 hour, 56 min ago
A place to connect writers with beta readers. Sometimes writers get so involved in the plot they can't see the wood for the trees. Hang on a sec'--th ...more
