“И защо бе туй цялото блъскане?
За какво - този адски ламтеж?
Думи, думи... До блясък излъскани.
И вървене по въглени пеш.
Колко преходно нещо е славата!
Суетата - димеж и мъгла.
Проститутки и щерки на гаврата,
днес в едни, утре - в други легла...
Не това, не това бе животът ми.
Беше друго, какво - не разбрах.
И се носех, въртян в колелото му,
и насън сякаш цял го живях.
Днес ме гледа, застанал насреща ми,
с моя лик и със мойте очи.
Във едното таи се насмешка,
а пък в другото - капка горчи.
Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе,
но красиво и сладко, нали?
Що можахме със теб, пооткраднахме,
а пък другото малко боли...
Тъй се гледаме двама. И духа ни
с най-студения вятър светът.
А между ни стърчи стегнат куфарът
и пред нас - най-големият път...”