Обади се, любов Quotes

“ПОКРУСА

Душата ми вихрушка я обрули...
Защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули?
Защо ви дадох своята душа?

Защо ли като храм ви я отворих,
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора,
иконите без свян ще окраде...

Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз...

Душата ми обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар...
Във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар!”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“И защо бе туй цялото блъскане?
За какво - този адски ламтеж?
Думи, думи... До блясък излъскани.
И вървене по въглени пеш.
Колко преходно нещо е славата!
Суетата - димеж и мъгла.
Проститутки и щерки на гаврата,
днес в едни, утре - в други легла...
Не това, не това бе животът ми.
Беше друго, какво - не разбрах.
И се носех, въртян в колелото му,
и насън сякаш цял го живях.
Днес ме гледа, застанал насреща ми,
с моя лик и със мойте очи.
Във едното таи се насмешка,
а пък в другото - капка горчи.
Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе,
но красиво и сладко, нали?
Що можахме със теб, пооткраднахме,
а пък другото малко боли...
Тъй се гледаме двама. И духа ни
с най-студения вятър светът.
А между ни стърчи стегнат куфарът
и пред нас - най-големият път...”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“ЛЮБОВ

Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Години-тайна обич, зла любов.
Огнище зло, превърнало ме в пепел.
Години-безответен, мъртъв зов
ударил о стена...Каква нелепост.
Защо сега се срещаме? Студен
е между нас на времето сезонът.
За да си кажем само "Добър ден!"?
Достатъчен за туй бе телефонът.
Да видим колко остарели днес
сме вече, моя бивша ми любима?
Достатъчно било би на адрес
по пощата да си изпратим снимки.
Стоим, мълчим. А помежду ни-ров.
Неузнаваеми прашинки в свят огромен.
Не се повтаря никоя любов.
Защо дойде? Да счупиш моя спомен?”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ
Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-… злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност – грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога – да го убиваш…”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай сред дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп звезди се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“ЕСЕН

Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя - една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен - предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов