“Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, далечното гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж —

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона“ от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вижда буца пръст —

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…”