“извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.”