Йордан Лозанов > Йордан's Quotes

“there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?”
― Charles Bukowski

“Good books don't give up all their secrets at once.”
― Stephen King

“Books are a uniquely portable magic.”
― Stephen King, On Writing: A Memoir of the Craft

“Fiction is the truth inside the lie.”
― Stephen King

“If you want to be a writer, you must do two things above all others: read a lot and write a lot.”
― Stephen King

“No sympathy for the devil; keep that in mind. Buy the ticket, take the ride...and if it occasionally gets a little heavier than what you had in mind, well...maybe chalk it up to forced consciousness expansion: Tune in, freak out, get beaten.”
― Hunter S. Thompson, Fear and Loathing in Las Vegas: A Savage Journey to the Heart of the American Dream

“Too weird to live, too rare to die!”
― Hunter S. Thompson, Fear and Loathing in Las Vegas: A Savage Journey to the Heart of the American Dream

“Good people drink good beer.”
― Hunter S. Thompson, Fear and Loathing in Las Vegas: A Savage Journey to the Heart of the American Dream

“We can't stop here, this is bat country!”
― Hunter S. Thompson, Fear and Loathing in Las Vegas: A Savage Journey to the Heart of the American Dream

“Отново заплака. Сякаш някаква стена се пропука вътре в нея – в момента в който видя онази жена – и сега вълна от емоции я помете. Гняв, болка, мъка, отрицание. Някаква тежест беше обгърнала сърцето ѝ. Смъртта беше неизбежна.
Имаше ли смисъл да забавя необратимото с цената на пълно разрушение на същността ѝ. Има ли смисъл да остави лекарството да изцеди и последните ѝ сили, преди заболяването да я повали?
Плачеше взирайки се в огледалото на тоалетната в онкологичното отделение на болница „Св. Анна“.
Кристина Александрова – двадесет и шест годишна жена – от известно време знаеше, че ще умре.
Току-що тя осъзна.”
― Йордан Лозанов, Полетът на пеперудата

“„Кафяви очи се взират в други кафяви очи. Те лежат, вплели голите си тела а ноемврийският вятър събаря снега от голите клони пред хижата. Горещият ѝ дъх гали кожата му. Вплели пръсти, вплели тела, влели сърцата си, те лежат пред камината загледани в хипнотизиращият огън. Дървата пукат и огънят нежно гали лицата им.
- Това е нашата зима – казва младият мъж взирайки се в нейните кафяви очи.
- Да – тихо отвръща тя и го прегръща още по- силно. – Нашата зима.”
― Йордан Лозанов, Революция на обречените

“„Драсваше клечката и се взираше в хипнотизиращото пламъче. Прокарваше пръсти покрай него, някой път се опарваше, но в повечето случай успяваше да опитоми пламъкът. Да го подчини. Да го създаде и унищожи. Истинската власт на съвременният Прометей. Власт, която го опияняваше. Съзнаваше, макар и бегло, че всъщност не владее стихията, просто успява да я подчини в този ѝ минимален размер. Това му позволяваше да се чувства истински, да се чувства жив и значим. Даваше му топлина, която му липсваше. „”
― Йордан Лозанов, Революция на обречените

“„Бяхме сами – аз и брат ми. Наричаше ме Никсън, не помня от къде го измисли. Беше с пет години по-голям от мен. Моят единствен роднина. Родителите ни са починали когато сме били малки, аз съм бил на три, Наско на осем от тогава с брат ми се грижехме сами за себе си. Той ме отгледа. Още помня как се местехме от един приют в друг, но винаги бяхме заедно. Двамата братя. Единственото, което ни остана от родителите ни бе фамилията. Просто съчетание от букви. Няма лица, няма спомени. Само букви. Що за родители биха постъпили така, да оставят децата си сами?”
― Йордан Лозанов, Революция на обречените

“Младата жена се зачуди, дали доктора няма да ѝ съобщи още една лоша новина. Друга диагноза? Но какво по-лошо от тумора?
„Да ми каже, че е станала грешка и, че съм здрава.“ – помисли си тя и потрепери.”
― Йордан Лозанов, Полетът на пеперудата

“Love is by definition an unmerited gift; being loved without meriting it is the very proof of real love. If a woman tells me: I love you because you're intelligent, because you're decent, because you buy me gifts, because you don't chase women, because you do the dishes, then I'm disappointed; such love seems a rather self-interested business. How much finer it is to hear: I'm crazy about you even though you're neither intelligent nor decent, even though you're a liar, an egotist, a bastard.”
― Milan Kundera, Slowness

“I have pretended to go mad in order to tell you the things I need to. I call it art. Because art is the word we give to our feelings made public. And art doesn’t worry anyone.”
― Iain Thomas

“I'm not a concept. Too many guys think I'm a concept or I complete them or I'm going to 'make them alive'…but I'm just a fucked up girl who's looking for my own peace of mind. Don't assign me yours.”
― Charlie Kaufman, Eternal Sunshine of the Spotless Mind: The Shooting Script

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“Коя е най-добрата дума за надежда във всички езици?
Любов.
А най-опасната?
Любов.”
― Truman Capote, Portraits and Observations: The Essays of Truman Capote

“The difference between genius and stupidity is: genius has its limits.”
― Alexandre Dumas-fils

“it is usually mid-afternoon and quiet,
and getting dressed we talk about what else
there might be to do,
but being together solves most of it
for as long as those things stay solved
in the history of women and
man, it's different for each-
for me, it's splendid enough to remember
past the memories of pain and defeat and unhappiness:
when you take it away
do it slowly and easily
make it as if I were dying in my sleep instead of in
my life, amen.”
― Charles Bukowski

“And now that you don't have to be perfect, you can be good.”
― John Steinbeck, East of Eden

“All great and precious things are lonely.”
― John Steinbeck, East of Eden

“извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.”
― Charles Bukowski

“In the month of red leaves I climb to a bed of fire.”
― Sylvia Plath, The Collected Poems

“They call you heartless; but you have a heart and I love you for being ashamed to show it.”
― Friedrich Nietzsche