“Следващия път, когато се влюбвам, ще трябва много да внимавам"
- помисли си тя. Обеща си още едно нещо, което възнамеряваше строго да спазва.
Никога повече да не тръгва с писател, колкото и очарователен, чувствителен, духовит или забавен да е той.
В крайна сметка писателите не си струваха усилието.
Емоционално излизаха прекалено скъпи, а и поддържането им беше много сложно.
те бяха като прахосмукачки, които все се повреждат, а само Айнщайн би могъл да поправи.
Искаше й се следващият й любовник да не е прахосмукачка, а най-обикновена метла.”