Antonina > Antonina's Quotes

“And when at last you find someone to whom you feel you can pour out your soul, you stop in shock at the words you utter— they are so rusty, so ugly, so meaningless and feeble from being kept in the small cramped dark inside you so long.”
― Sylvia Plath, The Unabridged Journals of Sylvia Plath

“You can never get a cup of tea large enough or a book long enough to suit me.”
― C.S. Lewis

“I can't imagine a man really enjoying a book and reading it only once.”
― C.S. Lewis

“Maybe there aren't any such things as good friends or bad friends - maybe there are just friends, people who stand by you when you're hurt and who help you feel not so lonely. Maybe they're always worth being scared for, and hoping for, and living for. Maybe worth dying for too, if that's what has to be. No good friends. No bad friends. Only people you want, need to be with; people who build their houses in your heart.”
― Stephen King, It

“If he can only perform good or only perform evil, then he is a clockwork orange—meaning that he has the appearance of an organism lovely with colour and juice but is in fact only a clockwork toy to be wound up by God or the Devil.”
― Anthony Burgess, A Clockwork Orange

“I think I fall in love a little bit with anyone who shows me their soul. This world is so guarded and fearful. I appreciate rawness so much.”
― Emery Allen

“Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform (or pause and reflect).”
― Mark Twain

“The most courageous act is still to think for yourself. Aloud.”
― Coco Chanel

“You have your way. I have my way. As for the right way, the correct way, and the only way, it does not exist.”
― Friedrich Wilhelm Nietzsche

“Лудите, лудите - те да са живи!”
― Иван Вазов

“Светлината на човешката душа може да светне , дори под ударите на страданието , стига да я има там.”
― Иван Вазов

“Дори всичко да се обърка, светът да изчезне и утре да е просто недостигната дата в календара, поне имахме днес.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“Спомням си как през летните следобеди, които прекарвах там, баба ми, привършила домашната работа, сядаше до прозореца на светло и вадеше от своя скришен сандък една огромна Библия с твърди корици, обвита с тогавашния официозен вестник "Работническо дело" по конспиративни причини. Вече знаех, че комунизмът и Библията никак не се обичаха.”
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“ Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. ”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.”
― Blaga Dimitrova

“Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“- В събота и неделя какво правиш?
- Нося душата си на химчистка.
- Как по-точно?
- Отспивам си.
- Ако случайно се събудиш рано, ела на автобусната спирка за Рила. Планинската химчистка е гаранция.
- Какво трябва да нося?
- Само себе си.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Не търся в спомена повторение, нито доизмисляне, а търся за себе си истината, която съм разпиляла по пътя от много залисии.”
― Blaga Dimitrova

“Котката от най-далеч се връща в милата си родна къща. А човекът на бегом все дири щастие далеч от роден дом.”
― Blaga Dimitrova, Черна котка в тунела: загадки догадки

“Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”
― Петко Р. Славейков

“Суета са човешките борби. Защото всички ги чака само прахът на забравата.”
― Фани Попова-Мутафова, Йоан Асен II

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“Сбогуване.
Нова квартира.
Нови сбогувания.
Студентски премествания.
Преместване след развода.
Местене в други държави.
Връщане.
Нова квартира.
Целият живот може да бъде разказан като каталог на преместванията.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме?”
― Georgi Gospodinov, Natural Novel

“Изследователите вярват, че съзнателното култивиране на емпатия, включително чрез четенето на романи (вж. S. Keen) , ще направи общуването далеч по-лесно и ще ни избави от бъдещи катаклизми в света.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата