Димитър Кирилов

“Малкият ми син постоянно иска да го водя на лекар. Лекар „уши-очи“. Няма такъв лекар, му казвам, има „уши, нос, гърло“. Не, казва, трябва ми „уши-очи“, защото едно чувам, а съвсем друго виждам.

(Балкански синдром)”
― Станислав Стратиев

“Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.


Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”
― Агата Кристи, And Then There Were None

“Fairness is for happy people, for people who have been lucky enough to have lived a life defined more by certainties than by ambiguities.
Right and wrong, however, are for—well, not unhappy people, maybe, but scarred people; scared people.”
― Hanya Yanagihara, A Little Life

“Синдром на непринадлежащите
Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, защото все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно.
Нелечимо.”
― Георги Господинов, Time Shelter