Димитър Кирилов

“Синдром на непринадлежащите
Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, защото все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно.
Нелечимо.”
― Георги Господинов, Time Shelter

“Домът е там, където са отрязали крилата ти.”
― Рене Карабаш, Остайница

“When Shi Mei died, Mo Weiyu disappeared from the world.

And when Chu Wanning died......?

Mo Ran didn't know. All he knew was the feeling of the person in his arms slowly growing colder and colder on that day. He didn't cry, nor did he laugh; joy and sorrow both grew out of reach.

When Chu Wanning died, Mo Weiyu no longer knew what the world even was anymore.”
― Meatbun Doesn't Eat Meat, 二哈和他的白猫师尊

“Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.


Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”
― Агата Кристи, And Then There Were None