Хейко

“Излязохме на улицата. Старецът спря, почука силно с бастун по паважа и впери поглед в мен.
- Какво ти липсва?...Младостта не е беда, с годините ще мине...Липсва ти усет за природата.
Той ми посочи с бастун дърво с червеникав ствол и ниска корона.
- Какво е това дърво?
Аз не знаех.
- Какво расте на този храст?
И това не знаех. Вървяхме с него през градинката на Александровския булевард. Старецът сочеше с бастуна всички дървета, хващаше ме за рамото, когато прелиташе птица, и ме караше да слушам отделните гласове.
- Каква птица пее?
Не можех нищо да кажа. Имената на дървета и птици, деленето им на родове, накъде летят птиците, от коя страна изгрява слънцето, кога росата е по-обилна - всичко това ми беше неизвестно.
- И ти се осмеляваш да пишеш?...Човек, който не живее сред природата, както живее в нея камъкът или животното, няма да напише през целия си живот и два свестни реда....Твоите пейзажи приличат на описания на декори. За какво, по дяволите, са мислили четиринайсет години твоите родители?...”
― Isaac Babel

“Човек губи огромна част от младостта си поради непохватност. Беше очевидно, че тя ще ме напусне, моята любима, окончателно и съвсем скоро.Още не бях разбрал, че съществуват две много различни човечества, едното на богатите, другото на бедните. Нужни ми бяха, като на толкова други като мен, двайсет години и една война, за да се науча да си стоя в собствената категория, да питам за цената на нещата и на хората, преди да ги докосна и главно преди да се привържа към тях.”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

“Навън, около камбанарията кипеше черно подпухнало небе, мокрите къщи се бяха огънали и смалили. Над тях с мъка се палеха звездите, вятърът се стелеше ниско.
В антрето на къщата си Гапа чу монотонно мърморене, чужд пресипнал глас. На печката седеше, подвила под себе си крака, просякиня, влязла да пренощува. Алените нишки на лампите оплитаха ъгъла. В ошетаната къща беше просната тишина. От стените в преградките лъхаше на ферментирали ябълки.”
― Isaac Babel

“„Малко същества са способни, като минат двайсет години, на поне мъничко от тази лесна обич, обичта на животните. Светът не е това, за което сме го смятали, там е работата! Е, и си променяме мутрата! И то как! След като сме сбъркали! За нула време се превръщаме в пълноцинни говеда! Ето това ни се изписва на лицето, като минем двайсет години! Грешката! Лицето ни е само една грешка!”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"