Хейко

“Оранжевото слънце се търкаля по небето като отсечена глава, нежна светлина припламва в клисурите на облаците, щандартите на залеза се веят над нашите глави. Мирис на вчерашна кръв и убити коне капе във вечерната прохлада.”
― Isaac Babel, Red Cavalry

“Излязохме на улицата. Старецът спря, почука силно с бастун по паважа и впери поглед в мен.
- Какво ти липсва?...Младостта не е беда, с годините ще мине...Липсва ти усет за природата.
Той ми посочи с бастун дърво с червеникав ствол и ниска корона.
- Какво е това дърво?
Аз не знаех.
- Какво расте на този храст?
И това не знаех. Вървяхме с него през градинката на Александровския булевард. Старецът сочеше с бастуна всички дървета, хващаше ме за рамото, когато прелиташе птица, и ме караше да слушам отделните гласове.
- Каква птица пее?
Не можех нищо да кажа. Имената на дървета и птици, деленето им на родове, накъде летят птиците, от коя страна изгрява слънцето, кога росата е по-обилна - всичко това ми беше неизвестно.
- И ти се осмеляваш да пишеш?...Човек, който не живее сред природата, както живее в нея камъкът или животното, няма да напише през целия си живот и два свестни реда....Твоите пейзажи приличат на описания на декори. За какво, по дяволите, са мислили четиринайсет години твоите родители?...”
― Isaac Babel

“„Имаше голяма нужда от чудеса. Само че клиентите ми не държаха да върша чудеса, напротив, те разчитаха на туберколозите си, за да преминат от състоянието на абсолютна мизерия, в което се задъхваха от край време, в състоянието на относителна мизерия, до което би ги докарала микроскопичната държавна пенсия. Мъкнеха храчките си с , общо взето, положителни проби от преглед на преглед още от войната. Слабееха - храна малко, повръщане обилно, вино чудовищно много и работа все пак, през три дни, за да бъда точен.
Надеждата за пенсия ги владееше телом и духом. Щеше да дойде някой ден пенсията, като помилване, стига да устискат още малко, преди да пукнат окончателно. Никой не знае какво точно значи да оживяваш и да чакаш нещо, ако не е наблюдавал как чакат и оживяват бедните с надежда за пенсия.”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

“Навън, около камбанарията кипеше черно подпухнало небе, мокрите къщи се бяха огънали и смалили. Над тях с мъка се палеха звездите, вятърът се стелеше ниско.
В антрето на къщата си Гапа чу монотонно мърморене, чужд пресипнал глас. На печката седеше, подвила под себе си крака, просякиня, влязла да пренощува. Алените нишки на лампите оплитаха ъгъла. В ошетаната къща беше просната тишина. От стените в преградките лъхаше на ферментирали ябълки.”
― Isaac Babel