Alexandra S

“I did not love you out or boredom or loneliness or caprice. I loved you because the desire for you was stronger than any happiness.”
― Alessandro Baricco, Ocean Sea

“... да пишеш на някого е единственият начин да го чакаш, без да си причиняваш болка.”
― Alessandro Baricco, Ocean Sea

“Just because you can explain it doesn't mean it's not still a miracle.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“Драги Тео,

Няма ли най-сетне животът да се отнася както трябва с мене? Отчаянието ме съсипва! Главата ми се пръска! Госпожа Сол Швимер предявява срещу мен иск, защото съм и направил моста така, както го чувствувам, а не както подхожда на нелепата и уста! Не мога да работя по поръчка като най-обикновен занаятчия! Реших мостът й да бъде внушителен и сводест, с необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци! А тя се разстройва, защото мостът не се помествал в устата и! Глупава еснафка, идва ми направо да я смажа! Опитах се да натикам моста насила, но той стърчи като блеснал полилей. Независимо от всичко, аз го намирам за прекрасен. Твърди, че не можела да дъвче! Какво ме интересува дали може да дъвче! Тео, не мога повече така! Помолих Сезан да работим в общ кабинет. Той обаче е стар и отпаднал, не е в състояние да държи инструментите и те трябва да се завързват за китките му. Тогава пък не може да работи прецизно и пъхнал ги веднъж в устата на пациента, му избива зъбите, вместо да ги поправя. Как да постъпя?

Винсент

***

Драги Тео,

Тази седмица направих няколко зъбни рентгенови снимки, които смятам за много сполучливи. Дега ги видя и ги разкритикува. Заяви, че са слаби в композиционно отношение. Всички кариеси били струпани в долния ляв ъгъл. Обясних му, че такава е устата на госпожа Слоткин, но той не пожела дори да ме изслуша. Каза, че рамките не му харесвали- махагонът стоял тромаво. След като си отиде, накъсах снимките на парченца. Не ми стигаше тази история, ами се заех да оправям корена на един от зъбите на госпожа Уилма Зардис, но по средата на работата паднах духом. Внезапно осъзнах, че каналът в корена не е това, което ми се работи! Лицето ми пламна, главата ми се замая. Избягах от кабинета, където можех да дишам на воля! За няколко дни изгубих съзнание и се свестих на морския бряг. Когато се върнах, тя продължаваше да стои на зъболекарския стол. Завърших работата си по задължение, но нямах сили да я подпиша.

Винсент”
― Woody Allen, Ако импресионистите бяха зъболекари