Dimitar Krastev

“В продължение на няколко години, дори и несъмнено няколко десетки години, "Монд", както и общо взето всички вестници на център-левицата, което означава всъщност всички вестници, редовно изобличаваха касандрите, пророкуващи гражданска война между имигрантите мюсюлмани и местното население на Западна Европа. Както ми беше обяснил един колега, който преподаваше гръцка литература, това използване на мита за Касандра беше доста странно. В гръцката митология Касандра се явява първоначално като една много красива девойка, "подобие на Афродита златната", пише Омир. Влюбен в нея, Аполон й дава дарбата да пророкува в замяна на очаквани любовни игри. Касандра приема дара, но отхвърля любовта на бога, който, разярен, плюе в устата й, за да й попречи завинаги да бъде разбрана от когото и да било, както и да й вярват. Касандра предсказва първо отвличането на Елена от Парис, после избухването на Троянската война и предупреждава съотечествениците си за гръцката измама ("Троянският кон"), благодарение на която те превземат града. Накрая е убита от Клитемнестра, но не без да предскаже преди това убийството си, както и това на Агамемнон, който е отказал да й повярва. С една дума, Касандра е пример за песимистични и непрекъснато сбъдващи се пророчества и изглежда, като вземем предвид фактите, журналистите не правеха нищо друго, освен да възпроизвеждат заслепението на троянците. В това заслепение няма нищо исторически небивало - същото можеше да се открие у интелектуалците, писателите и журналистите от трийсетте години на миналия век, единодушно убедени, че Хитлер "накрая ще се вразуми". Вероятно е невъзможно за хора, живели и преуспели в даден обществен строй, да си представят гледната точка на онези, които, неочакващи и никога неочаквали нищо от този строй, замислят без особен уплах унищожаването му.”
― Michel Houellebecq, Soumission