Dimitar Krastev

“My optimism and confidence come not from feeling I'm luckier than other mortals, and they sure don't come from visualizing victory. They're the result of a lifetime spent visualizing defeat and figuring out how to prevent it.

Like most astronauts, I'm pretty sure that I can deal with what life throws at me because I've thought about what to do if things go wrong, as well as right. That's the power of negative thinking.”
― Chris Hadfield, An Astronaut's Guide to Life on Earth

“Man proceeds in the fog. But when he looks back to judge people of the past, he sees no fog on their path. From his present, which was their faraway future, their path looks perfectly clear to him, good visibility all the way. Looking back, he sees the path, he sees the people proceeding, he sees their mistakes, but not the fog.”
― Milan Kundera, Testaments Betrayed: An Essay in Nine Parts

“We walked into my mother's house at 10:30 in the morning at the end of February 1992. I had been gone for three weeks. She had been so desperate about us - she, too, looked thin and haggard. She was stunned to see me walk in, filthy and crawling with lice, with a huge crowd of starving people.
We ate and drank clean water; then, before we even washed, I put Marian in a taxi with me and told the driver to go to Nairobi Hospital. We had no money left and I knew Nairobi Hospital was expensive; it was where I had been operated on when the ma'alim broke my skull. But I also knew that there they would help us first and ask to pay later. Saving the baby's life had become the only thing that mattered to me.
At the reception desk I announced, "This baby is going to die," and the nurse's eyes went wide with horror. She took him and put a drip in his arm, and very slowly, this tiny shape seemed to uncrumple slightly. After a little while, his eyes opened.
The nurse said, "The child will live," and told us to deal with the bill at the cash desk. I asked her who her director was, and found him, and told this middle-aged Indian doctor the whole story. I said I couldn't pay the bill. He took it and tore it up. He said it didn't matter. Then he told me how to look after the baby, and where to get rehydration salts, and we took a taxi home.
Ma paid for the taxi and looked at me, her eyes round with respect. "Well done," she said. It was a rare compliment.
In the next few days the baby began filling out, growing from a crumpled horror-movie image into a real baby, watchful, alive.”
― Ayaan Hirsi Ali, Infidel

“В продължение на няколко години, дори и несъмнено няколко десетки години, "Монд", както и общо взето всички вестници на център-левицата, което означава всъщност всички вестници, редовно изобличаваха касандрите, пророкуващи гражданска война между имигрантите мюсюлмани и местното население на Западна Европа. Както ми беше обяснил един колега, който преподаваше гръцка литература, това използване на мита за Касандра беше доста странно. В гръцката митология Касандра се явява първоначално като една много красива девойка, "подобие на Афродита златната", пише Омир. Влюбен в нея, Аполон й дава дарбата да пророкува в замяна на очаквани любовни игри. Касандра приема дара, но отхвърля любовта на бога, който, разярен, плюе в устата й, за да й попречи завинаги да бъде разбрана от когото и да било, както и да й вярват. Касандра предсказва първо отвличането на Елена от Парис, после избухването на Троянската война и предупреждава съотечествениците си за гръцката измама ("Троянският кон"), благодарение на която те превземат града. Накрая е убита от Клитемнестра, но не без да предскаже преди това убийството си, както и това на Агамемнон, който е отказал да й повярва. С една дума, Касандра е пример за песимистични и непрекъснато сбъдващи се пророчества и изглежда, като вземем предвид фактите, журналистите не правеха нищо друго, освен да възпроизвеждат заслепението на троянците. В това заслепение няма нищо исторически небивало - същото можеше да се открие у интелектуалците, писателите и журналистите от трийсетте години на миналия век, единодушно убедени, че Хитлер "накрая ще се вразуми". Вероятно е невъзможно за хора, живели и преуспели в даден обществен строй, да си представят гледната точка на онези, които, неочакващи и никога неочаквали нищо от този строй, замислят без особен уплах унищожаването му.”
― Michel Houellebecq, Soumission