Victor Getsov

“Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък.”
― Константин Павлов, Записки 1970-1993

“Ти все нещо не харесваш.
Тези думи още повече ме натъжиха.
— Харесвам, харесвам някои неща. Разбира се, че харесвам. Не говори така. Дявол да го вземе, защо говориш така?
— Защото не харесваш. Никое училище не ти харесва. Милион неща не харесваш. Милион неща.
— Има неща, които харесвам. Ти грешиш — точно тук грешиш. За какъв дявол трябваше да казваш това? — попитах аз. Братче, колко тъжно ми стана от думите й.
— Защото нищо не харесваш — каза тя. — Кажи ми едно-едничко нещо, което харесваш.
— Едничко ли? Едничко нещо, което харесвам? — казах аз. — Е добре, ще ти кажа.
Лошото беше, че не можех много да се съсредоточа. Понякога е мъчно да се съсредоточиш.
— Значи да ти кажа едно нещо, което много харесвам, нали? — попитах аз.
Тя обаче не ми отговори. Лежеше накриво, далече — чак на другия край на леглото. Най-малко на хиляди мили от мене.
— Хайде, отговори — казах аз. — Нещо, което много ми харесва или нещо, което ей тъй, просто ми харесва?
— Дето много ти харесва.
— Е, добре — казах аз. Но лошото беше, че не можех да се съсредоточа.”
― J.D. Salinger, The Catcher in the Rye

“I liked these short stories so much, but I couldn’t write like this, I didn’t have the imagination. I didn’t have any imagination at all. Everything I wrote was connected to reality and my own experiences.”
― Karl Ove Knausgård, Min kamp 5

“Now that I am almost never the youngest person in any room I realize that what I miss most about those times is the very thing that drove me so mad back when I was living in them. What I miss is the feeling that nothing has started yet, that the future towers over the past, that the present is merely a planning phase for the gleaming architecture that will make up the skyline of the rest of my life. But what I forget is the loneliness of all that. If everything is ahead then nothing is behind. You have no ballast. You have no tailwinds either. You hardly ever know what to do, because you’ve hardly done anything. I guess this is why wisdom is supposed to be the consolation prize of aging. It’s supposed to give us better things to do than stand around and watch in disbelief as the past casts long shadows over the future.”
― Meghan Daum