Наталия Станева-Пенева

“Нищо не приляга така в дланта и не е толкова на мястото си, и не вдъхновява толкова закрилническия инстинкт като детската ръка.”
― Gregory David Roberts, Shantaram

“— Червена точка ти нося! — похвали се той. — Знаех си стихотворението.
— Браво! — похвали го Ташев, взе го на ръце и го целуна по бузата.
— И две черни, обаче!
— Така ли? — правеше се на строг Ташев. — За какво?
— За плюене на другарче. Само един път го наплюх, а другарката ми сложи две черни точки.
— Друг път така да не правиш!
— След училище обаче го плюнах и за другата точка.”
― Братя Мормареви, Войната на таралежите

“- Вярвате ли в Магията! - попита Колин, след като беше разказвала за индийските факири. - Надявам се, че вярвате.
- Да, момчето ми - отговори тя. - Не я знам с това име, но какво значение има името? Сигурно има едно име във Франция, друго в Германия. Това е същото нещо, което кара семената да поникват, слънцето да свети, а на тебе помагат да оздравееш - това е Доброто. А ние, бедните глупаци, мислим, че е важно да ни наричат с имената ни. Слава богу, Великото Добро не се безпокои от това, продължава да твори милиони светове като нашия. Никога не преставайте да вярвате във Великото Добро. Знайте, че светът е пълен с него - и го наричайте както искате.”
― Франсис Бърнет

“Едно от новите неща, които хората започнаха да откриват през последното столетие, е, че мислите — обикновени човешки мисли — могат да бъдат мощни като електричеството: за едни — полезни като слънчевата светлина, а за други — пагубни като отрова. Ако човек позволи на някоя тъжна и лоша мисъл да влезе в съзнанието му, то е не по-малко зло, отколкото да пусне в тялото си бацил на скарлатина. А ако я остави у себе си, след като веднъж е проникнала, може да не се излекува цял живот.”
― Франсис Бърнет