Pepi Spanova

“Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай сред дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп звезди се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ
Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-… злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност – грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога – да го убиваш…”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Той разтресе главата си насреща ѝ и я покани да влезе. Подаде ръката си напред към входа на къщата и дори не забеляза, когато неговата усмивка докосна нейната и ѝ обеща да я обича.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Всяка целувка съдържаше в себе си истинското. И знаеше, че то ще го отведе до непознати дълбини.

Ще потъне, за да се прероди в душата му.
Ще заживее, за да се нарече любов.
И никога нямаше да го напусне.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни