Pepi Spanova

“Борис си спомни за същата ласка на майка си тая сутрин, за нейната ръка върху юргана, с който бе покрит. И без да подига глава, сякаш да не прекъсне милувката на бащината ръка, продума:
- Хубаво ми е тук, с вас двамата... в тоя наш дом. И това е може би най-хубавото, най... най-постоянното в човека, най-постоянна негова нужда. Всичко това, което ме обгражда тук, което сваля от рамената ми сто оки, освобождава сърцето, насища го и го радва.”
― Димитър Талев, Гласовете ви чувам

“Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай сред дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп звезди се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Всяка целувка съдържаше в себе си истинското. И знаеше, че то ще го отведе до непознати дълбини.

Ще потъне, за да се прероди в душата му.
Ще заживее, за да се нарече любов.
И никога нямаше да го напусне.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“А е моя, толкова моя, като нищо друго мое на тоя свет; като никоя друга жива душа. Човек е истински само тогава, когато има една такава жива душа. Само една. Само тогава.”
― Георги Божинов