Julia Radanova

“Смятам, че цинизмът е проява на слабост. Цинизмът е начин да кажеш, че всичко е сбъркано. ВСИЧКО Е ПОГРЕШНО! Цинизмът е слабост, защото тя не позволява на човека да се адаптира към това, което се случва в момента. Да, цинизмът при всички положения е слабост. Също като оптимизмът.”
― Чарлс Буковски

“There is a time in our lives, usually in mid-life, when a woman has to make a decision - possibly the most important psychic decision of her future life - and that is, whether to be bitter or not. Women often come to this in their late thirties or early forties. They are at the point where they are full up to their ears with everything and they've "had it" and "the last straw has broken the camel's back" and they're "pissed off and pooped out." Their dreams of their twenties may be lying in a crumple. There may be broken hearts, broken marriages, broken promises.”
― Clarissa Pinkola Estés, Women Who Run With the Wolves

“Понякога в тебе започва да вие вълчи глад по други градове, по други пътища и безпътици. И ти наричаш това скитническа треска. А то е човешка носталгия по родния собствен образ. И ти тръгваш, събличаш от гърба си града, сраснал с тебе. Боли те, одираш го до кръв с кожата си. И търсиш не нови впечатления, както си въобразяваш, а търсиш да възстановиш себе си. И там, сред неуютните, оголващи ветрове по кръстопътищата на света, ти започваш неусетно да изправяш глава, да отърсваш от плещите си гнетящия товар на привичките и стеснението, на сковаността и самоунижението. Вдигаш поглед и откриваш света. Разглеждаш лицата на зданията и на хората, без да свеждаш поглед от техните очи. Крачките ти стават самоуверени и по-широки. Походката ти е барометър за самочувствието ти. Никога през своя град не поемаш с такива жадни, всепоглъщащи стъпки, както през чуждия. Свободен, любопитен, обновен, ти вървиш през непознати улици, които не те опровергават със спомени. Правиш своеволни завои, които не те сблъскват с невъзможното.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Така възникваше главния въпрос: познавах ли я?
Понякога разпознавах част от лицето ѝ, нещо от носа и челото , движението на ръцете ѝ, на пръстите ѝ. Разпознавах я винаги само на парчета, тоест липсваше ми съществото ѝ, следователно цялата ми се изплъзваше. Това не беше тя, но не беше и никоя друга. Бих я разпознал сред хиляди други жени и все пак не я „намирах“. Познавах я чрез различаване, не по същество.”
― Ролан Барт