Sign in with Facebook
27 books
—
13 voters
“Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.
В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.
Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.
Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.”
―
В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.
Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.
Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.”
―
“Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
Само болниците показват какво е войната.
Всяка любов иска да бъде вечна. В това е и вечното й страдание.
Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.”
―
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
Само болниците показват какво е войната.
Всяка любов иска да бъде вечна. В това е и вечното й страдание.
Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.”
―
“Животът на човек има смисъл дотогава, докато той внася смисъл в живота на другите хора с помощта на любовта, дружбата, състраданието и протеста против несправедливостите.”
―
―
“Отново успях.
През десет години без страх
го правя -
двуного чудо, кожата ми - ярка
като нацистки абажур,
десният ми крак -
преспапие,
лицето ми - безизразен, фин
еврейски сатен.
Салфетката, ти, мой
враг, обели.
Ужасявам, нали?
Очните ями, носът, двата реда от зъби?
Горчивият дъх
ще изчезне за ден.
Скоро, скоро плътта,
която гробът глътна нямо,
пак ще полепне по мен,
та дори ще се смея.
На трийсет години съм само.
И като котка девет пъти ще умирам.
Номер три е на ред.
Що нещо отива за смет
всяко десетилетие.
Какъв милион влакна.
Тълпата хруска фъстъци
и се блъска да види как ме
разповиват от глава до пети -
стриптийз запазена марка.
Дами и господа,
това са мойте ръце,
колена.
Даже кожа и кости,
аз съм същата тази жена.
Първият път бях десетгодишна.
Обикновена злополука.
При втория взех си поука -
реших да не взимам обратния път.
Люлях се затворена
като черупка от мида.
Та взеха да ме зоват ли зоват
и да късат червеите от мен като лепкави перли.
Да умираш
това е изкуство - като всичко останало.
Аз го правя прекрасно.
Аз го правя така, че се чувствам ужасно.
Аз го правя така, че го чувствам реално.
Излиза, че имам призвание.
Да го правиш в килия е съвсем безопасно.
Да приключиш така е лесно.
Не то, а театралното
завръщане посред бял ден
при същото място, лице, при същия зверски
весел вик "Чудо!" -
тъкмо това
ме прави истински луда.
Взимат такса
за разглеждане на раните ми, такса
за вслушване в сърцето ми -
то действително бие.
А взимат и такса, огромна такса
за дума, за докосване,
за капка кръв,
за всяко късче косъм и плат от дрехите ми.
Зо, зо, хер Доктор.
Зо, хер Враг.
Аз съм вашият опус,
аз съм вашето ценно
бебе от чисто злато,
което се стапя в писък.
Аз вря и горя -
за грижите ви все пак искрено благодаря.
Пепел, пепел -
ровите, разръчквате.
Месо, кости, няма нищо там -
калъп сапун,
сватбен пръстен,
златна пломба.
Хер Бог, хер Луцифер,
предупреждавам,
предупреждавам.
От пепелта
възкръсвам с коси като кръв
и гълтам мъжете със стръв.”
― Lady Lazarus
През десет години без страх
го правя -
двуного чудо, кожата ми - ярка
като нацистки абажур,
десният ми крак -
преспапие,
лицето ми - безизразен, фин
еврейски сатен.
Салфетката, ти, мой
враг, обели.
Ужасявам, нали?
Очните ями, носът, двата реда от зъби?
Горчивият дъх
ще изчезне за ден.
Скоро, скоро плътта,
която гробът глътна нямо,
пак ще полепне по мен,
та дори ще се смея.
На трийсет години съм само.
И като котка девет пъти ще умирам.
Номер три е на ред.
Що нещо отива за смет
всяко десетилетие.
Какъв милион влакна.
Тълпата хруска фъстъци
и се блъска да види как ме
разповиват от глава до пети -
стриптийз запазена марка.
Дами и господа,
това са мойте ръце,
колена.
Даже кожа и кости,
аз съм същата тази жена.
Първият път бях десетгодишна.
Обикновена злополука.
При втория взех си поука -
реших да не взимам обратния път.
Люлях се затворена
като черупка от мида.
Та взеха да ме зоват ли зоват
и да късат червеите от мен като лепкави перли.
Да умираш
това е изкуство - като всичко останало.
Аз го правя прекрасно.
Аз го правя така, че се чувствам ужасно.
Аз го правя така, че го чувствам реално.
Излиза, че имам призвание.
Да го правиш в килия е съвсем безопасно.
Да приключиш така е лесно.
Не то, а театралното
завръщане посред бял ден
при същото място, лице, при същия зверски
весел вик "Чудо!" -
тъкмо това
ме прави истински луда.
Взимат такса
за разглеждане на раните ми, такса
за вслушване в сърцето ми -
то действително бие.
А взимат и такса, огромна такса
за дума, за докосване,
за капка кръв,
за всяко късче косъм и плат от дрехите ми.
Зо, зо, хер Доктор.
Зо, хер Враг.
Аз съм вашият опус,
аз съм вашето ценно
бебе от чисто злато,
което се стапя в писък.
Аз вря и горя -
за грижите ви все пак искрено благодаря.
Пепел, пепел -
ровите, разръчквате.
Месо, кости, няма нищо там -
калъп сапун,
сватбен пръстен,
златна пломба.
Хер Бог, хер Луцифер,
предупреждавам,
предупреждавам.
От пепелта
възкръсвам с коси като кръв
и гълтам мъжете със стръв.”
― Lady Lazarus
Bulgaria reads
— 5531 members
— last activity 4 hours, 4 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Светлана’s 2025 Year in Books
Take a look at Светлана’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
1,027 books
|
686 friends
2,106 books
|
415 friends
432 books
|
231 friends
1,240 books
|
220 friends
1,050 books
|
1,218 friends
2,076 books
|
5,417 friends
1,373 books
|
1,051 friends
415 books
|
558 friends
More friends…
Favorite Genres
Art, Biography, Classics, Fantasy, History, Horror, Humor and Comedy, Memoir, Mystery, Philosophy, Poetry, Psychology, Romance, Suspense, Spirituality, and Young-adult
Polls voted on by Светлана
Lists liked by Светлана
