Status Updates From Makber

Ако изолираността е дори зад железни решетки, но има връзка с външния свят, има „един-друг”, то властта ще продължава да оцелява.

Най-голямата необходимост на властта е да има „един-друг”.
Най-голямата отрова за нея е самотата. Когато не остане някой, когоо да затруднява, задвижва, спира, променя, връща обратно, да го кара да повярва или да се откаже, да го убива и съживява, властта губи смисъла си.

Назим, благодарение на знанията си по архитектура, е направил стените, гредите и тавана на къщата, в която сме в момента. Но това не е основното, по-важно е стаята, в която седим, тоест празното пространство.

Художниците го знаят — ако не владееш празното пространство, формата не може да се види ясно.

Нотите имат музикална стойност благодарение на паузите между тях. Иначе щяхме да чуваме само шум.

Колко жалко, че всички бързат.
Дори чакащите на спирката, макар че са спрели, са забързани. Дори стоенето може да се извършва забързано.

Истината е, че очакваното е най-бързо, непристигналото — най-нетърпеливо. Вървенето, движението, вършенето на нещо, яденето намаляват бързината и тревогата.
Стоенето е най-бързо и най- изморително.

Ако се отиде отвъд и отвъд на отвъдното, знанието е средство за придвижване по пътя към същността на Истината.

В края на пътя няма смисъл от средството.
В онзи момент знанието може само да признае своята безпомощност.

Философия означава любов към знанието.
Въпросът е в любовта. Тя не включва нито стръв, нито власт.

Не е достатъчно един лечител да постави на някой умиращ от рак правилната диагноза.
Лечителят е носител на мъдрост.
Трябва да се натъжава и да плаче заради болния, да му бъде другар по пътя към смъртта.

А всъщност основният въпрос — дори когато говорим за наука — са човешките емоции.
Ако не изпитваш удоволствие от знанието, значи не знаеш.
Това е положението на онези, които виждат информацията като власт. Знанието помага не да се съревноваваме с Бога, а да го разберем.

Ако учените съхраняват придобитата чрез наизустяване съкровищница от знания извън границите на собствената си хуманност, те стават фанатици, а утвърдените факти се превръщат в догма.
Тези учени нямат отношения с останалите бойци в сферата на знанието. Те не обръщат внимание не само на други системи на убеждения, но дори и на други клонове на науката.

Когато знанията се регистрират в мозъка без да причиняват болка, ангажираност, трудност, рев и смях, с една дума — без да докоснат човека, разумът не знае какво да прави с тях.
Прибира сухото знание в складовете си подобно на купчина боклук.
И като всеки боклук, този също причинява гнилост.

Когато знанията се регистрират в мозъка без да причиняват болка, ангажираност, трудност, рев и смях, с една дума — без да докоснат човека, разумът не знае какво да прави с тях.
Прибира сухото знание в складовете си подобно на купчина боклук.
И като всеки боклук, този също причинява гнилост.

Фанатизмът е плод отколкото на сляпата привързаност, толкова е на придобитите — или по-скоро на невъзможните да бъдат придобити — знания.

Знания, които не се разпростират в тялото и душата, са дори вредни.

... познанието има смисъл, когато влезе в човека, измени се и почти се превърне в жив организъм, който се движи, говори, смее се и плаче дори, когато както всички живи същества, се размножи.

... когато опре до любов, познанието може само да я забули.

... въпросът не беше в познанието.
Тя не четеше, за да се учи.
Четеше, просто защото изпитваше удоволствие от книгите.

Беше като набожен, чиито убеждения се крепят само върху страха от Бога и мъченията на ада.

Не искаше да се реши нито от страха, нито от ада. За да вярва, имаше нужда от страха, хранеше вярата си със страх.

Никога не се превърна в човек, който да обича Бога.