Status Updates From Жената и мъжете, които бях

не очаквах, че ще намеря отговора на въпросите ми от другата ѝ книга в тази

“никакво умиране преди да си оправиш стаята и да си изядеш вечерята”
love it 🥰

Толкова съвършена е тази любов,
че не е за всеки ден.
Толкова съвършена,
че не е за всеки.
Толкова съвършена,

че не е.

(...)
черупка,
в която дядо се крие и бяга от всичко, което пак не е казал.
А колко ли пъти е искал?
И колко ли думи,
от него откъснати, като жълтички дюли са се търгували под кревата
във кухнята?

А после, когато е решил да ги потърси отново,
разбирал —
те отдавна са вече изгнили,
а баба ми рано и още по тъмно
е станала
и жълтите дюли
на някоя гладна кокошка
е дала.

(...)

Лежат в тъмното
гръб срещу гръб:

— Лека нощ, скъпа.
— Лека нощ, скъпи.

Те няма да си тръгнат.
Те отдавна са си отишли.
Младите отвън си тръгват с крясъци.
Не си отиват.

ЛЮБОВТА

ни преследва като око
на махленска клюкарка:
ако не ни види,
си ни измисля.

Дете аутист е.
Реагира нетипично на докосване,
повтаря чужди думи, бърка родовете,
настръхва, не успяваш да я доближиш.
Дете аутист е тази любов.

Не ни разпознава.

Пращаш писмо
с което ми завещаваш
старото палто на дядо си.

Бъркам в джоба:
вехта слънчогледова семка
в разпорения шев на спомена.

Бъркам в себе си:
игла и конец.

ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА БОЛКАТА

разтваря раната
бавно и широко,
както се разтварят устни и крака
на истинска мръсница,
рови в нея, помирисва я, учи я да диша навън и навътре,
навън и навътре...
После се преструва, че заспива,
ляга в раната

и я затваря над себе си.

Аз съм зад гърба ти,
ти си зад гърба ми,
ние сме двете страни на една и съща
монета, останала виновно далеч
от фонтаните.

Хвърляй.
Виж кой от двама ни ще ти се падне.

И

страдам за някои хора,
както се страда за изгубена фиба,
гриживо неизползвана,
а е можело
един ден да си я сложа,
и е можело да ми отива.

Сложиха му ново сърце,
в което нея я няма.

Тялото му го отхвърли.

Две обувки
се влюбили.
Замечтали да тичат под дъжда
боси.

Ти си мой дом,
каза мъжът на момичето,
избягало от вкъщи.

Ти и баща ми си приличате
по това, че и на двамата можех да ви бъде дъщеря.
Ти криеше мен,
баща ми криеше себе си,
аз криех теб от баща ми,
а ти криеше бащата в себе си от мен
(...)
започвам да броя до сто наум,
а след това
на глас се чух
да се наричам „татко”.

Всеки път,
когато се прокрадвам към теб,
звукът от веригите ми
ме издава.

ОБСЕСИЯ

Мъжът и детето ми
играят на някаква игра,
седнали на пода,
миришат на шоколадова торта.
Аз минавам покрай тях и се смея
на шегите му,
смея се на смеха ѝ,
смея се.
После паля цигара на балкона,
сбръчквам чело и чакам
да си отидат.
Измисленият ми мъж.
Измисленото ми дете.
При мен са само
когато съм истинска.

НАРЪЧНИК ПО САМОУБИЙСТВО

Нощем
се промъква мисълта,
че няма да ни има.
Разперва длани пред носа си — плаши ме,
успява.
Бъркам в шкафа си за друга мисъл,
с която да изпъдя тази:
„Нас никога не ни е имало.”

Изстрелвам я към първата:
внезапен рикошет в стената.

Всичко се връща,
ти всичко ли си?
Отиваш си, защо,
обичам те, обичах те
обичам се, като пуловер в тъмното е тази любов —
все наопаки я обличаме,
играем си с нея, както котката
ми си играе с мъртво птиче,
а котката ми е черно-бяла
като живота е.

списък:
да пусна пералня
да пусна тото
да пусна хвърчило

с писък:
да пусна теб

Между две притупвания
на сърцето, ето
те.

ОПИТ

По-добре рана,
отколкото никога.

Поканваш жабата учтиво
да влезе в тенджерата,
после я занимаваш с весели истории,
(...)
докато тя се смее, включваш котлона на най-слаб градус,
става ѝ приятно и топло,
започва все повече да се отпуска,
ти увеличаваш лека-полека
(...)
става много горещо, жабата изглежда напрегната,
водата завира,
тя те поглежда право в очите,
казва „знам си гьола”

и сама завърта копчето до края.