Status Updates From Ти, непрестанна новина: сти...

Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.
Не си длъжник на личната карта.
Остави любовта дълго да те тормози
и скръбта като шу̀ма да се натрупа.
…
мисли за прането, за времето – не за себе си.
Ако все пак се случи – само с насмешка.

Съществувам само по документи.
Станахме придатък на своите апартаменти…

И гледката пред мене е възможна.
Животът не е нищо сложно.
То е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.

Бъди щастлива и ти
за мене.
Стани
на Слънцето протеже.

От сърце поздравявам
всичките ти мъже
и слизам до магазина –
щастлив – да си купя
евтино вино,
някакъв плод
и късо, щастливо
въже.

Каквото досега е
оцеляло,
то е късно да умре –
то е умело
закъсняло.
На същия принцип
и аз съм добре.

Щастлив съм,
че в твоето име
все още
няма тире.

Надявам се да видиш
най-красивите места.
Желая топло време
и спокоен сън.
Носѝ подробна карта
на злините вън.

Ти имаш дарба
да забравяш,
имаш тъничка
хартиена ръка.
Разполовяваш
сънища
отдавна.
Бавно
връщаш
малката стрелка…

Когато мисълта нахълта в празни часове
и се засели, каже „Няма да напусна"
паметта се трогва -
не от чувства, а от устни.
Те издигат своя догма
и плътта безгласна ucka да се назове.
Познавам тези ловки зверове...

Когато пак се видим
на Кристал,
ще ти се сторя малко блед.
Защото Бог обича всички,
а аз - напортив - само теб.

Листата не падат.
Всъщност, не падат, любима.
Едва се откъсват от клоните на режима.
Надолу политат към свободата на локвата.
Забравят дървото. Забравят и толкова.
Листата мечтаят, само на ужким капят…

Школа по катерене

Годините ще бързат като минувачи, а после ще се бавят като справедливост.
За нас това каквото и да значи,
по билото ще се изкачваме щастливи.

Ако я има любовта,
бих искал просто, да имам нещо общо.
Да имам нещо общо…

Ти знаеш само колко си нелеп -
помешчико на поражението.
Плюшкин. Виж се! Пазиш всичко:
думите, дъха, ти пазиш върбовите клонки,
плочата с любимите неща.
Познавам те…

Обаче има го и този вариант -
отрекъл си се от опората на мярата;
от мъдростта, която май е само дреха;
не ти е нужен щит, когато
онова, което те напада, в тебе е родено
и пораства нощем.
Гардът е свален.

Природата не се задъхва от амбиция,
не се изкачва с плам. Шедьовърът е там,
където в ниското се врязва. Щото
падината винаги е по-дълбока,
отколкото е най-прославеният връх висок.
Велико дъно на нещата,
в теб всяка висота потъва.

Напоследък си мисля:
постъпките са един вид
обзавеждане на душата.
И се съмнявам,
че би се нанесъл при себе си…

В известен смисъл продължавам да съм ти копие.
Неизбежно е.
Страня от няколко навика (досещаш се) поради тебе…

"изкуството като противоотрова срещу дните" 💜
ако уводът ме хвърля в такива размисли, какво ли ще е със самите стихове...