Stanislava Spasova’s Reviews > Ти, непрестанна новина: стихотворения > Status Update

Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.
Не си длъжник на личната карта.
Остави любовта дълго да те тормози
и скръбта като шу̀ма да се натрупа.
…
мисли за прането, за времето – не за себе си.
Ако все пак се случи – само с насмешка.

Съществувам само по документи.
Станахме придатък на своите апартаменти…

И гледката пред мене е възможна.
Животът не е нищо сложно.
То е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.

Бъди щастлива и ти
за мене.
Стани
на Слънцето протеже.

От сърце поздравявам
всичките ти мъже
и слизам до магазина –
щастлив – да си купя
евтино вино,
някакъв плод
и късо, щастливо
въже.

Каквото досега е
оцеляло,
то е късно да умре –
то е умело
закъсняло.
На същия принцип
и аз съм добре.

Щастлив съм,
че в твоето име
все още
няма тире.

Надявам се да видиш
най-красивите места.
Желая топло време
и спокоен сън.
Носѝ подробна карта
на злините вън.

Ти имаш дарба
да забравяш,
имаш тъничка
хартиена ръка.
Разполовяваш
сънища
отдавна.
Бавно
връщаш
малката стрелка…

Когато мисълта нахълта в празни часове
и се засели, каже „Няма да напусна"
паметта се трогва -
не от чувства, а от устни.
Те издигат своя догма
и плътта безгласна ucka да се назове.
Познавам тези ловки зверове...

Листата не падат.
Всъщност, не падат, любима.
Едва се откъсват от клоните на режима.
Надолу политат към свободата на локвата.
Забравят дървото. Забравят и толкова.
Листата мечтаят, само на ужким капят…

Школа по катерене

Годините ще бързат като минувачи, а после ще се бавят като справедливост.
За нас това каквото и да значи,
по билото ще се изкачваме щастливи.