Stanislava Spasova’s Reviews > Ти, непрестанна новина: стихотворения > Status Update

Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.
Не си длъжник на личната карта.
Остави любовта дълго да те тормози
и скръбта като шу̀ма да се натрупа.
…
мисли за прането, за времето – не за себе си.
Ако все пак се случи – само с насмешка.

Съществувам само по документи.
Станахме придатък на своите апартаменти…

И гледката пред мене е възможна.
Животът не е нищо сложно.
То е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.

Бъди щастлива и ти
за мене.
Стани
на Слънцето протеже.

От сърце поздравявам
всичките ти мъже
и слизам до магазина –
щастлив – да си купя
евтино вино,
някакъв плод
и късо, щастливо
въже.

Каквото досега е
оцеляло,
то е късно да умре –
то е умело
закъсняло.
На същия принцип
и аз съм добре.

Щастлив съм,
че в твоето име
все още
няма тире.

Надявам се да видиш
най-красивите места.
Желая топло време
и спокоен сън.
Носѝ подробна карта
на злините вън.

Ти имаш дарба
да забравяш,
имаш тъничка
хартиена ръка.
Разполовяваш
сънища
отдавна.
Бавно
връщаш
малката стрелка…

Когато мисълта нахълта в празни часове
и се засели, каже „Няма да напусна"
паметта се трогва -
не от чувства, а от устни.
Те издигат своя догма
и плътта безгласна ucka да се назове.
Познавам тези ловки зверове...

Когато пак се видим
на Кристал,
ще ти се сторя малко блед.
Защото Бог обича всички,
а аз - напортив - само теб.

Школа по катерене

Годините ще бързат като минувачи, а после ще се бавят като справедливост.
За нас това каквото и да значи,
по билото ще се изкачваме щастливи.