aomame > Recent Status Updates

Противно на по-ниските оценки, оставени тук, засега продължението на "Мафия в Прага" ми допада повече. Сюжетът е по-динамичен, с повече нишки, развиващи се паралелно, и с повече герои. Абстрахирам се напълно от иначе далеч не фиктивните герои и скандали от чешкия политически живот, към които Вивег прави умело препратки - къде директни препратки, къде само намеци, и се наслаждавам на прецизния стил на Вивег.

Засега тази книга е като някакъв парадокс. Хем много неща се случват и много герои се появяват и биват ангажирани, хем действието напредва много бавно, а фокусът нещо се губи. Стилът е лек, дори бих казала отегчаващ и скучен. Ще я дочета все пак, защото главната интрига засега държи вниманието и се разглеждат чувствителни теми.

Доста мрачно и отвращаващо сетивата четиво се заформя. Да видим колко ще изкарам с него, макар че обемът е кратичък, докато жонглирам с Тъмна гора (Земното минало #2) и изпитите ми. 😭

Или как Шъ Цян "осиновява" за пореден път в кариерата си отчаяни и чувствителни романтици за партньори :D първо беше Уан Мяо, сега е Ло Дзи.

"Аз съм обикновен човек и водя улегнал живот. За какво ми е да се интересувам от разни там далечни работи, дето нямат нищо общо с мен? Една грижа по-малко в живота. Ти като следиш държавните дела, всеки ден гледаш новините и се дърлиш с хората в интернет за държавната икономика и политика, за разпространението на ядрени оръжия и не знам си там какво, правителството да ти е дало пукната пара?"

"Съдбата на човешката цивилизация висеше на тези два тънки пръста.

Без капчица колебание Йе Уън-дзие натисна бутона."

(След като беше предупредена да не отговаря на съобщението, защото ТЕ ще позиционират планетата ни и ще я нападнат и завладеят.)🥳

Имаме отчаяна нужда от Йе Уън-дзие в днешно време, че светът ни е полудял.

"- Да Шъ, ти... разсъждавал ли си над разни основни философски въпроси? Примерно откъде идва човечеството, накъде отива, откъде е дошла Вселената, накъде е тръгнала и разни такива.
- Не.
- Никога ли?
- Никога."

don't mind me, отбелязвам си цитати, които после да вмъкна за финалното ревю

Не знам какви са тези негативни ревюта за "плоски" герои, тук очевидно фокусът е върху конфликт с много по-големи мащаби от вътрешния емоционален свят на всеки от героите и буквално излиза отвъд границите на познаваемата и обозрима Вселена.

Засега "Трите тела" е със стабилна 5-звездна оценка, дано се задържи така до края.

71/357
Винаги ще се удивявам на способността ми да си избирам книги на "сляпо" в библиотеката, без дори да подозирам с какво ще се сблъскат очите ми. "Съучастие" е поредно доказателство за това и определено ми влезе рязко с началото си. Харесвам образа на Камерън засега. Единственият минус на трилъра е сегашното глаголно време - колкото и добри книги да съм срещала, написани така, все не успявам да свикна с него.

„Обикновено се твърди, че няма съвършени престъпления, че извършителят винаги прави някоя грешка — но Кожодера отдавна знаеше, че това не е вярно. Има съвършени престъпления — това са престъпленията, които никой никога няма да започне да разследва. Престъпления, които убиецът и полицията вършат заедно.“ 🎯

468/703
"Когато си на четиринадесет, можеш да поемеш всичко. Сълзи, смърт, жалост, ябълков пай, сладолед, и то без всякакви угризения."
баси, никой в това семейство няма право на ЕДИН щастлив ден 😭😭😭

С тази книга се събуждам и си лягам. Така ме е превзела, че не мога да свърша нищо през деня заради нея. :D Ето и един цитат, който много добре описва героя на Рудолф - "Да си добър син, е едно, но съвсем друго е да си затваряш очите пред истината." Горките ми Рудолф, Томас и Гретхен. Голямо нещастие е да си Джордах.

Отбелязвам само, че чета романа в новото му издание, което е със 704 страници. Така че - 280/704.

Четенето на "Богат, беден" като преживяване е сравнимо с осъзнаването, което добиваш с течение на времето, че цялото ти семейство е за психиатър, а теб също не те очаква по-различна съдба.

"Ако изобщо имаше някаква полза от това да станеш проститутка, тя беше единствено във възможността да бъдеш грамотна и да откриеш силата на думите."

Покъртителна история...

Не знам за другите фенове на трилогията, но аз лично изпадам в кеф и се червя като ученичка всеки път, когато гледната точка се смени на Колем Уест 😩😩😩 много се надявам да оцелее до финала, че фаворитите ми имат тенденцията да измират 🥹

След "Никога не ме оставяй", който ме разплака искрено, е ред на "Художник на променливия свят" - единия от двата "японски" романа на Ишигуро, да ме впечатли. Ясно е обаче, че Ишигуро ме е спечелил вече като свой почитател (много съм лесна :D).

Грабна ме идеята, изградена около една лична човешка трагедия, една от множеството, развили се на фона на войните в бивша Югославия. Стилът и изборът за второ лице на гледна точка засега ми идват леко претенциозни, но ще я избутам някак книжката, тъй като не е много дълга и страниците се минават бързо.