Teodora > Recent Status Updates

"(...) аз съм от поколението, което все още се срамуваше, до двайсет и пет годишни бяхме стеснителни."

Чудесен. Върхушката от детайли ти изкарва въздуха, разбира се.

Delicious style; an absolute delight to read. And yet, despite all the praise I've seen, so far I find it mostly juvenile in substance (and not because the focus is on college kids).

Had started the book more than a year ago; got the inspiration to finish it now, after watching the documentary about Didion. Truely amazing woman and writer, indeed.

I've reached the middle of the novel, and so far, I have to say I side with the critics on this. The language is absolutely exquisite, the first 150-200 pages as well, and then it starts to need editing/cutting desperately. It seems as if Donna Tartt got carried away with the beautiful prose she is able to create, and took pleasure in writing and writing, and writing, but the story has started to suffer for that.

Haven't been able to concentrate on a novel for quite awhile now, and this is being absolutely wonderful so far.

От книгите, за които си крада време в трамвая (и заради които си промених маршрута за работа - полупразният номер 22 и протяжното четене на последната седалка, са къде-къде по-приятни от наблъсканото метро).

Впрочем, години след гимназиалните ми залитания по магически реализъм - ей ме отново с необходимост да чета нещо точно такова.

Не знам какво се случва, но във втората част Кристенсен почти се превръща в Стивън Кинг и опитва да ме удави в плътна река от черногледство (от която се лекувам с фадо). За пръв път съм с абсолютно разкъсано мнение.

Не знам какво се случва, но във втората част Кристенсен почти се превръща Стивън Кинг и опитва да ме удави в плътна река от черногледство (от която се лекувам се с фадо). За пръв път съм с абсолютно разкъсано мнение.

Прозата на Пруст е като онези холандски кутийки от чемширово дърво, изработвани през XVI век, за които четох наскоро - някои от тях с големината на орехова черупка, но пазещи сцени от толкова фина дърворезба, че част от изображенията човешко око не може да различи.

"В целия свят е като у нас", гласи поговорката, но тя не означава, че всичко е еднакво: означава, че сме изгубили някаква родина, нещо родно, някой рóден."

Някъде искам да отбележа, че (не знам преводът ли е виновен или и в оригинал е така) умалителните в тази книга са предозирани. Разбирам защо не съм я дочела преди. То не е "телцето му", "ръчичката", "камъчетата", "каничката", "прозорчето", "моторчето" и т.н., и т.н., на всяка страница поне по пет. И не са използвани с някаква оправдана художествена цел, не, става дума за възрастни герои; за характерност на писането.