Yanitsa Genova > Recent Status Updates

"Всеки път, когато разширяваме границите на познанията си, ние изостряме своя усет и действията ни стават още по-прецизни, а същевременно се разширяват и границите на онова, което смятаме за естествено и нормално."

"В миговете на подем, когато съзнанието изгражда едно хармонично цяло с чувството, усещането, движението и мисълта, колата се устремява напред по верния път. Тогава човек може да прави открития и да изобретява, да твори и обновява, а и да трупа знания. Той е осъзнал, че неговият малък свят и големият, който го обкръжава, всъщност са едно цяло и бладарение на това единство той вече не е сам."

“Всъщност когато един човек се развива и самоусъвършенства, фокусът на цялото му съществуване се измества върху онова, което прави, а въпросът “Кой го прави?” Става все по-маловажен.

"(открай време влизането в някоя книжарница ме е ободрявало и ми е напомняло, че има хубави неща на този свят)

Вие сте свръхчувствителен, Винсент - беше му казал доктор Рей.- Вие никога не сте били нормален. Но, от друга страна, никой човек на изкуството не е нормален. Нормални хора не създават художествени творби. Те ядат, спят, заемат обикновени служби и умират. Вие сте свръхчувствителни към живота и природата и затова сте способни да ги тълкувате за нас, останалите хора.

"Той потъна в работа с обновени сили. Знаеше, че дългото вглеждане в нещо помага да узрее замисълът и задълбочава разбирането му."

116.
- Аз не мога да нарисувам едно тяло - каза той,- без да зная всичко за костите, мускулите и сухожилията вътре в него. И не мога да нарисувам глава, без да зная какво става в ума и душата на тоя човек. За да рисуваш живота, трябва да разбираш не само анатомията, но и какво чувстват и мислят хората за света, в който живеят.

116.
-Аз не мога да нарисувам едно тяло - каза той,- без да зная всичко за костите, мускулите и сухожилията вътре в него. И не мога да нарисувам глава, без да зная какво става в ума и душата на тоя човек. За да рисуваш живота, трябва да разбираш не само анатомията, но и какво чувстват и мислят хората за света, в който живеят. Живописецът, който познава само своята работа и нищо друго, ще бъде много повърхностен худо

"Много, безброй много хора са се вълнували като тебе за морални и духовни проблеми. За щастие някои от тях са записвали вълненията си. От тях можеш да се поучиш - ако поискаш. Тъй като един ден други ще се поучат от тебе, ако си имал нещо да им кажеш. Има нещо много красиво в такова взаимствуване...То не е образование. То е история. Поезия!"

"Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска."

Превъзходна, не очаквах такава силна проза!

-Ако в една снимка няма живот, хвърли я в печката.
-Много нещо тогава ще отиде в печката.
-Нека отиде.
Дръпна от цигарата и заедно с дима ми отправи от редките си съвети:
-Не търси красиви обекти. Улавяй живота, момче. Животът винаги е красив.

"И по силата на тях, ако желаете да снимате живота тъй,както си тече, не се изтъпанчвайте на челно място. Животът понякога тече толкова неудържимо, та може да отнесе и вас, и апарата ви, а друг път пърха тъй плахо, та всяко външно присъствие може да го смути. И в двата случая не е препоръчително да се навирате в действието, ако сте фотограф. Въпросът е, че човек не може да бъде непрекъснато фотограф."

Непознатите. Ние винаги разчитаме на познатите и най-често оставаме с празни ръце,а забравя за непознатите, или в най-добрия случай ги спираме само за да попитаме за пътя, без да допускаме, че понякога един непознат може да ти покаже пътя за цял живот.

Доброто не е пасивна величина.

През следващите два дни валя като из ведро. Истинско екзистенциалистко време. Подходящо за четене на книги, в които непрекъснато се описва страх, самота, отвращение, отчаяние, грозота и абсурдност! Когато на втората сутрин в стаята ми влезе келнерката, за да узнае какво бих искал да закуся, аз по погрешка отвърнах "Порция безнадежност!" Така дълбоко бях навлязъл вече в материята. Момичето не ме разбра.
-Ерих Кестнер

"В своите пролетни дни бе моят цъфнал живот."

"С мене се случва и така : не намирам себе си там, където се търся; и откривам повече случайно, отколкото при самоизследване. Понякога страничният човек ме разбира по-добре, отколкото аз самият се разбирам."

Обич за тази книга. Ще си я отварям често.